Държавите с нетни нулеви цели са по-обединени и решителни от всякога, за да стимулират строителството на устойчиви сгради и подобряването на вече съществуващите, като предлагат различни стимули за покриването на високите екологични стандарти.
Според доклад на Световния бизнес съвет за устойчиво развитие строителната индустрия е отговорна за 38% (или около 14 гигатона) от всички свързани с енергията емисии на парникови газове годишно. Изчисленията за декарбонизация показват, че индустрията трябва да намали тези емисии с 50% до 2030 г., ако иска да достигне нетната нула до средата на века и да покрие климатичните цели на Парижкото споразумение. По принцип все повече строителни компании поемат ангажименти да декарбонизират своите обекти, които обаче тепърва ще трябва да се превръщат в осезаеми действия.
Публична власт, която провокира бизнеса
Някои правителства приемат нови закони, за да принудят собствениците на сгради да се стремят към преоборудване. В Ню Йорк сгради, по-големи от 25 000 квадратни фута, скоро ще бъдат изправени пред финансови санкции, ако не успеят да постигнат целите за емисии съгласно нов закон, който влиза в сила от 2024 г.
През 2022 г. Службата за строителство и проектиране на Сингапур стартира дълго разработван план за финансиране на проекти за преоборудване на стари сгради въз основа на очаквано намаляване на емисиите. Градът-държава може да се похвали с един от най-високите проценти сертифицирани „зелени сгради“ в Азиатско-тихоокеанския регион.
В Китай преди по-малко от година правителството издаде нова наредба, задължаваща докладите за потреблението на енергия, използването на възобновяема енергия и въглеродния отпечатък да бъдат включени като част от проучването за осъществимост, строителния план и предварителните проектни документи за нови строителни проекти.
„Такава държавна намеса – под формата на подход на моркова и тоягата, използващ комбинация от стимули и законодателство – е от решаващо значение за ускоряване на прехода към нулеви въглеродни емисии“, казва Андрю Макферсън, ръководител на отдела за развитие на активи в Азиатско-тихоокеанския регион към JLL.
Основната движеща сила зад по-екологичните сгради обаче продължават да бъдат техните амбициозни обитатели. Според няколко скорошни проучвания в сектора, до една трета от корпоративните лидери в сферата на недвижимите имоти в Азиатско-Тихоокеанския регион планират дружествата им да напуснат офис сградите с неефективни емисии на въглерод до 2025 г. Това до голяма степен е свързано с факта, че устойчивостта става все по-решаващ фактор при критериите за кредитиране и наемане. Недвижимите имоти формират ключова част от ангажимента за декарбонизация, така че фирмите избират да обитават само сгради, които отговарят на дългосрочните им устойчиви планове.
Броят на наемателите на сгради, които не са сертифицирани за екологосъобразност, ще продължи да се свива
Новите сгради обикновено отговарят на необходимите минимални стандарти за устойчивост, като например интензивност на потребление на енергия. Тъй като търсенето на „по-зелени“ сгради далеч изпреварва предлагането, преоборудването и реновирането се очертава като предпочитано решение за постигане на нетните нулеви ангажименти. Проектите за преоборудване обикновено отнемат около 18 месеца – една трета от времето за нова разработка, като то се спестява от множество процеси, включително проектиране, доставки и строителство.
Значителният потенциал за повишаване на наемните цени (с до 28% на някои пазари) и капиталовите стойности на сертифицираните офиси също правят преоборудването привлекателна перспектива за собствениците на стари постройки, особено такива на добри локации.
Съществуващите сгради обаче могат да бъдат сложни за работа поради непредвидени рискове. В някои случаи високите разходи могат да направят реновирането нерентабилно по отношение на потенциалната възвръщаемост на инвестицията, така че са необходими подробен анализ и проучвания на разходите и ползите, преди да се предприеме такава стъпка.
Бъдещето на строителния сектор
Новото строителство ще трябва да бъде по-екологично насочено, за да се избегне подкопаването на мерките за пестене на енергия и натрупването на проблеми за бъдещето. Алтернативните материали и декарбонизиращите конвенционални материали като цимента, който е отговорен за около 7% от глобалните въглеродни емисии, ще играят съществена роля.
На Конференцията на ООН по изменението на климата през ноември 2022 г. (COP27) циментовата и бетоновата промишленост за първи път се присъединиха към коалицията, в която подписалите се ангажираха да закупят най-малко 10% почти нулев въглероден цимент и бетон до 2030 г.
Изнесените данни показват, че инвестициите във възобновяеми енергийни източници за първи път са изпреварили тези в изкопаеми горива, но инвестициите в чиста енергия все още трябва да бъдат четири пъти по-високи, за да се постигнат зададените цели.
В допълнение към това на COP27 САЩ и Обединените арабски емирства обявиха стратегическо партньорство за мобилизиране на 100 милиарда долара инвестиции, финансиране и друга подкрепа за производство на 100 гигавата чиста енергия до 2035 г. От друга страна ОАЕ и Египет създават един от най-големите вятърни паркове в света, който се очаква да компенсира 23,8 милиона тона емисии на въглероден диоксид.
