Един от най-критичните приоритети пред икономическата стабилност на България през 2026 г. е овладяването на бюджетния дефицит и нарастващия държавен дълг. Според макроикономиста Димитър Чобанов от Института за икономика и политики, успехът в тази посока зависи пряко от новия бюджет. Очаква се финансовата рамка да бъде приета най-рано през април, макар по-реалистичният сценарий да сочи средата на годината.
Текущият икономически модел на страната се определя като изключително неустойчив, тъй като е доминиран основно от вътрешното потребление. Проблемът се задълбочава от факта, че това потребление се финансира почти изцяло чрез масирано кредитиране. Държавните разходи нарастват, но те не се покриват от по-високи постъпления, а чрез външно финансиране и натрупване на нови задължения.
Присъединяването към еврозоната се очаква да улесни достъпа до капитал и да понижи цената на финансиране за държавата. Димитър Чобанов обаче предупреждава, че този положителен ефект може да изчезне бързо при неразумно управление на публичните финанси. Основните предизвикателства пред страната през следващите две години остават стриктният контрол върху дефицитите и спирането на дълговата експанзия.
Анализаторът препоръчва фокусът на растежа да се измести към по-устойчиви компоненти като инвестициите и реалното производство. В момента обаче перспективите пред индустрията не са оптимистични поради забавянето при основните външнотърговски партньори на България. Намирането на нови пазари, които да генерират значителни поръчки към местните фирми, е процес, който не може да се реализира бързо.
Дългосрочното решение се крие в прехода към високи технологии и създаването на продукти с висока добавена стойност. За съжаление, според експерта, нито образователната система, нито текущото състояние на пазара на труда подпомагат активно тази трансформация. Този структурен преход изисква време и целенасочени политики, които в момента липсват в икономическия дневен ред.
Липсата на актуален бюджет поставя редица въпроси относно социалните плащания и капацитета на банките да насочат освободения ресурс от резервите си към бизнеса. Очаква се и анализ на това как икономиката ще се адаптира към лихвената политика на ЕЦБ и дали ще настъпи охлаждане в жилищното кредитиране. Тези фактори, заедно с готовността на обществото за приемане на еврото от 1 януари, ще дефинират бизнес средата през 2026 година.
