Пътят на България трябва да бъде надясно, напред и нагоре. Страната трябва да финализира 5-те основни точки, които ще допринесат за добрата основа на икономически растеж и социален просперитет през следващите 10-15 години. Ефективното ни влизане в Шенген и Еврозоната, финализирането на процеса по членството ни в ОИСР, както и реформирането и осигуряването на инвестиции в 3-те основополагащи стълба на нашата икономическа и социална система – образование, здравеопазване и съдебна система.
Краткосрочно, държавата трябва да ограничи прекомерните харчове, които са напълно безцелни, необосновани икономически, и базирани на висока доза морален риск за средствата, които се разходват. Този морален риск вече се материализира. Елементарното финансово планиране предполага, че в голяма степен развитието на лихвените проценти в световен и европейски мащаб е ясно за следващите 6-9 месеца. Цените на кредитирането се затягат повсеместно, и това се отразява в цените на финансирането на бюджета на страната.
Само по себе си, задлъжняването на страната не е проблем, ако средствата се управляват умно за таргетирани политики по реформи в ключови сектори, които да могат да принесат директен и косвен икономически растеж. В последните 4 години обаче не виждаме това да е случаят. Финансират се краткосрочни желания и се подсигурява социален мир. Купува се епизодично политическо време. Допълнителните дългови средтсва отиват в подкрепата на краткосрочни, зле планирани и зле изпълнени политики по нетаргетирана подкрепа, която създава единствено зависимост.
В Европа се създава ситуация, в която редица производства и бизнеси ще търсят по-икономически рентабилни места. България може да се възползва изключително от този тренд, но трябва да бъде подготвена. Демографската ситуация предопределя пълна либерализация на пазара на труда, както и улесняването и стимулирането на внос на работна сила.
