Хората до 23-годишна възраст изпитват краткосрочни затруднения, но за малки суми – и до 3000 лева Абитуриентските балове са сред основните причини за задлъжняване

Под 25% - такъв е делът на най-младите потребители у нас, които при необходимост от външен кредит, се обръщат към банка. Останалите над 75% от младите хора ползват небанкови кредитиращи институции. Данните са от проучване на Фронтекс Интернешънъл,компания в областта на изкупуване и управление на задължения, направено сред клиентите между 18 и 23 години. 

Лилия Димитрова, изпълнителен директор на компанията:

„Финансовите навици на този тип потребители са изключително специфични. Това са хора, навършили пълнолетие наскоро, което често прави финансовия им опит недостатъчен, за да се предпазят навреме от изпадане в просрочие. Те са млади, динамични, спонтанни и търсят бързи и гъвкави решения за възникналите им нужди. В съзнанието им стои убеждението, че процедурата в банковите институции е по-бавна и сложна. Затова избират източник на финансиране, който ще реши казуса им още днес, но без да мислят за дългосрочните последствия”.

Според проучването най-често хората до 23-годишна възраст изпитват затруднения за заеми между 1000 и 3000 лева. Онази част от тях, която предпочита банковия заем, обичайно тегли по-значителни суми – около 5000 лева.

Като най-честа причина за теглене на кредит половината от младежите посочват „съдействие за трети лица”. Останалите заеми най-често са за почивки, техника, често срещани са и разходите около абитуриентския бал. Съществува и дял, прибегнал до външно финансиране за образование, посочват от Фронтекс.

„Добрата новината е, че макар необмислени, заемите на потребителите между 18 и 23 години са за сравнително малки суми, те имат желание да се справят със затруднението и заедно намираме решения за ефективно погасяване. Поръчителството е честа причина при тях, тъй като на тази възраст хората са водени от желанието да помогнат на приятелите си в реализирането на дори мимолетно желание, без да преценят потенциалните рискове. Бих посъветвала младежите да не забравят, че разходите за образование в този етап от живота могат да бъдат много съществени и значително по-важни за бъдещото им развитие отколкото финансирането на лятна отпуска или бал.“, казва още Лилия Димитрова. 

По думите ѝ, абитуриентският бал на кредит се е превърнал в традиционна практика у нас през последните няколко години. Родители, а и навършили пълнолетие зрелостници, прибягват до външно финасиране, за да покрият разноските по празника. 

Лилия Димитрова, изпълнителен директор на компанията:

„Наблюденията ни от последните няколко години сочат, че тегленето на кредит за бала не означава на всяка цена невъзможност за справяне с разноските. Често за хората това е допълнителен, понякога немалък разход и даването на парите наведнъж би „разклатило” месечния им бюджет. Затова е важно този заем да бъде добре преценен и планиран. С тази задача се справят по-добре родителите на базата на натрупания си финансов опит”.

По думите ѝ, самите гимназисти също прибягват до кредит за бала, но обичайно тази стъпка не е така добре обмислена.

„Абитуриентите, водени от еуфорията покрай празника, решават да пристъпят към разходи извън „договореното” с родителите. Някои се решават на прекалено скъп аксесоар или да удължат празненствата с приятели. Те теглят определена сума, чието погасяване впоследствие не са обмислили. Част от тях не споделят с родителите си решението и подценяват бързината, с която се налага да покрият вноските си”.

 Според данните на компанията от последните години, просрочието около бала за повечето потребители не продължава повече от 2 - 3 месеца или дори по-малко, тъй като, изпаднали в невъзможност да изплатят кредита си, зрелостниците се обръщат към родителите за помощ. От Фронтекс отбелязват, че разговорите с хората, изпаднали в просрочие заради бала, сочат, че потребителите най-често съжаляват за предприетите стъпки.

„Празникът носи определен вид ентусиазъм и стремеж всичко да е идеално, като в същото време желанията на младите са неизчерпаеми. Но именно разговорите ни с нашите клиенти показват, че децата, а не родителите, съжаляват повече, защото споделят, че при повторна възможност за това решение по-скоро биха спестили средства за лятната почивка след тежките кандидатстудентски изпити или биха заделили за разходите, които неминуемо съпъстват първия семестър в университета”, допълва Лилия Димитрова. 

Вижте още: