Българският земеделски сектор е изправен пред сериозно предизвикателство, след като износът отбеляза осезаемо свиване. Общият аграрен стокообмен на страната възлиза на 13 476.8 милиона евро, което е спад от 4.7% на годишна база. Тези данни от „Аграрен доклад 2025“ сигнализират за негативни тенденции, които тепърва ще оказват влияние върху икономиката.
Експортът на селскостопански стоки е намалял с 15.1% до 6 739.5 милиона евро спрямо миналата година. Основната причина е спадът в реализацията на зърнени, маслодайни култури и продукти като слънчогледово масло и кюспе. Негативният резултат се дължи на слабата реколта при слънчогледа, царевицата и рапицата, комбинирана с по-ниски международни цени.
Докато износът намалява, аграрният внос нараства с 8.6%, достигайки стойност от 6 737.3 милиона евро. Тази динамика доведе до критично свиване на традиционно положителното търговско салдо, което през 2024 г. е едва 2.2 милиона евро. Пазарната ситуация подчертава растящата зависимост на страната от чуждестранни селскостопански стоки.
Европейският съюз остава ключов партньор, формирайки 53.8% от аграрния износ и 71.4% от целия внос в сектора. Най-големи дялове в българския експорт заемат съседните държави Гърция (11.4%), Румъния (10.3%) и Турция (9.5%). Сред другите водещи дестинации се нареждат Германия, Алжир, Испания, Нидерландия, Италия и Франция.
Износът към ЕС се е свил с 13.2%, най-вече заради по-малко изнесени количества пшеница, слънчоглед, захар и птиче месо. Спадът е мащабен, като варира от 6.8% при Франция до драстичните 51.4% за пазара в Испания. Регистрира се общо отстъпление на водещите европейски пазари на българска аграрна продукция.
Търговията с трети страни също бележи негативен рекорд с понижение на експорта от 17.2%. Наблюдава се критичен спад в доставките на пшеница, царевица и слънчогледово масло към пазари извън общността. Износът за Китай е намалял с 69%, за Индонезия със 77%, а по-ниски нива се отчитат и в Алжир, Египет и САЩ.
Основните доставчици на селскостопански стоки у нас през 2024 г. са Румъния, Германия и Гърция. След тях се нареждат Украйна, Полша, Нидерландия и Турция, които усилват присъствието си на българския пазар. Стойността на вноса от държави в ЕС се е увеличила със 7.8% през разглеждания период.
Ръстът на вноса от ЕС се диктува предимно от по-големи обеми слънчоглед и слънчогледово масло. При продукти като цигари, шоколадови и какаови изделия се наблюдава увеличение най-вече поради повишени цени. Тези фактори допълнително натоварват вътрешния пазар и променят структурата на общия стокообмен.
Вносът от трети страни скача с 10.9%, като най-сериозно повишение бележат доставките от Молдова – с 41.9%. Импортът от Обединеното кралство нараства с 33.4%, от Сърбия с 18.9%, от Турция с 11.8% и от Украйна с 8.5%. Тези показатели демонстрират агресивното навлизане на стоки от дестинации извън Европейския съюз.
Житните растения остават водеща стокова група, но техният дял в експорта спада от 26.9% на 22.2%. Най-драстичен е финансовият удар при пшеницата, където приходите намаляват с 484.4 милиона евро, което е 31%. Секторът отчита тежки загуби и при царевицата (48%), слънчогледа (32.7%) и слънчогледовото масло (31%).
