Преди десет години, когато Трей Паркър и Мат Стоун иронизират Ким Чен Ир, севернокорейският режим не ги заплашва с отмъщение, но тази седмица сюжетът на реалността е различен.Филмовото студио Sony изтегли комедията „Убийствено интервю“ още преди нейната премиера навръх Рождество Христово – нищо, че филмът попадна в списъка с любими ленти на американския президент Барак Обама за 2014.
Корейската народнодемократична република е гневна, тъй като синът на Чен Ир - Ким Чен Ун очевидно не може да преживее фактът, че е подложен на сатира в американската продукция.
Филмът разказва за двама американски телевизионни журналисти (Джеймс Франко и Сет Роугън), които по случайност се забъркват в план за политическо покушение. След като се запознава с привлекателна агентка от ЦРУ самоувереният водещ (Франко) се оказва в центъра на сложен международен заговор за елиминирането на министър-председателя на Северна Корея.
Този сценарий очевидно не е добре приет от севернокорейците, тъй като местни хакери организираха кибер атака срещу филмовото студио. В резултат – онлайн пространството се напълни с документи, разкриващи подробно заплатите на висшия мениджмънт, непубликувани филмови сценарии, нови филми, които предстои да бъдат пуснати на пазара, поверителни договори и откровена размяна на мнения за актьорите. От компанията обявиха, че извършителят "трябва да е Северна Корея." Така комедията, която самият Роугън определи като "глуповата, непровокативна", се оказа в сърцето на най-големия кибер, бизнес и дипломатически скандал, тръгнал от Холивуд в последните години.
Хакерската група, наричаща себе си “Guardians of Peace” (Стражи на мира) поиска Sony Pictures Entertainment да спре пускането на „Убийствено интервю“. ФБР предупреди кината и компаниите, свързани с разпространението е рекламата на филма „Убийствено интервю“, че и те може да станат обект на кибератаки.
Какво пропуска зрителят?
Режисирайки филма Роугън поднася обичайната смесица от сексуални скечове, резки реплики и плоски шеги, но този път под маската на остра сатира с реални имена. (Когато Саш Барон Коен изигра „Диктаторът“, той се подигра на един събирателен образ на тиранин от Близкия Изток, а не на конкретен персонаж.)
Още в първите две сцени на филма зрителят се озадачава от изчанчения сюжет – от изпетия химн с откровено нелеп текст и от интервюто с Еминем, в който той с рими „признава“ за своите хомосексуални наклонности. Не е нужно много време, за да почне човек да се чуди дали Роугън и сценаристът Голдбърг са твърде креативни или са подходили към филма твърде „напушени“.
Кинокритиците в САЩ също не харесаха филма и публикуваха много негативни рецензии.
Несъмнено спирането на лентата ще повиши зрителския интерес към нея, но дали наистина сме изгубили от липсата на подобен филм на големия екран?
Може пък и да ви хареса „Убийствено интервю“ - ако успеете все пак да гледате филма - толкова, колкото някои хора го мразят или се плашат от него. Но ако таите надеждата да гледате достойна за уважение политическа сатира, то шегата ще е изцяло за ваша сметка.
