2024 г. е голяма година за демокрацията в световен план, тъй като над два милиарда души гласуват на избори в САЩ, Индия, ЕС, Обединеното кралство и много други страни и територии.
Но ако се отправите към урните тази година, бихте ли обмислили възможността да гласувате за кандидат, който е „създаден“ от изкуствен интелект? Или пък да позволите на ИИ да избере най-добрия кандидат, който да ви управлява? А дали сме се замисляли до каква степен AI може да повлияе на резултатите от гласуването и на избора на хората?
Това са всички начини, по които ИИ играе все по-важна роля в изборите, демокрацията и управлението, точно както е във всяка друга сфера на живота. Затова не е изненада, че все по-усилено се проучват някои от потенциалните последици от това върху познатите ни политически системи.
Виртуални политици
Виртуални политици, както и политически партии, управлявани от AI, вече се появяват в урните по целия свят.
В Брайтън, Обединеното кралство, гражданите ще имат възможност да гласуват за „AI Steve“ – аватар, създаден от бизнесмена Стив Ендакот. Гласоподавателите могат да разговарят и да си взаимодействат със Стив, като го разпитват за политиките му по въпроси, вариращи от местнaта урбанизация до правата на малцинствените групи. След това Стив ще формулира политики въз основа на тези взаимодействия, докато се опитва да представи възгледите и ценностите на своите потенциални избиратели.
Очевидно не всички хора са убедени в тази идея, като един местен жител дори заявява: „AI и политиците имат едно общо нещо: не може да им се вярва.“
Стив не е първият виртуален политик. В Нова Зеландия SAM, създаден от разработчика на софтуер Ник Геритсен, е проектиран да отговаря на въпроси от избиратели в социалните медии. А още през 2018 г. Алиса се кандидатира срещу Владимир Путин на руските избори с мисията да създаде „политическата система на бъдещето, изградена изключително върху рационални решения, взети въз основа на ясни алгоритми“. Алиса обаче изглежда е изчезнала по някое време.
В Дания друг експеримент за сливането на ИИ и демокрацията беше оглавен от Синтетичната партия, основана от философа Аскер Брилд Стаунс. Партията генерира политики чрез машинно обучение въз основа на текстове, създадени от маргинални датски партии от 70-те години на миналия век, с цел създаване на партия, която да представлява възгледите на 20-те процента от датчаните, които не гласуват.
Компаниите, които правят всичко това възможно чрез изграждането на AI, обаче се оказаха проблем за някои бъдещи политици с AI. Компанията зад ChatGPT, OpenAI наскоро забрани на кандидат, изграден с нейната технология, да се кандидатира на избори за кмет в САЩ , заявявайки, че е нарушил потребителския си лиценз, като се е включил в политическа кампания.
Влиянието на AI алгоритмите
Дори и да не изберем да гласуваме за AI политик, бихме ли обмислили да оставим AI да избере за кого да гласуваме, като реши кои човешки кандидати най-добре представят нашите възгледи?
Или за да приемем по-зловеща гледна точка, може ли това вече да се случва без наше знание?
Именно такова е мнението на израелския историк Ювал Ноа Харари. Харари твърди, че изкуственият интелект вече е изиграл ключова роля при оказването на влияние върху нашите избори поради всепроникващите алгоритми, които ни предоставят съдържание в социалните медии. Тези алгоритми, предназначени да ни поддържат ангажирани с платформи, могат да подхранват процеси като пристрастност при потвърждение, осигурявайки фино въздействие върху нашите мисли и действия, което може да окаже значително влияние върху вземането на решения в урните.
Deepfakes и дезинформация
Виждали сме алгоритми, използвани за умишлено разпространение на дезинформация при предишни избори. Въпреки това през 2024 г. повече хора от всякога ще имат достъп до мощни инструменти и технологии, с които може да се злоупотребява по този начин.
По-специално Deepfakes – компютърно генерирано видео и аудио съдържание, което може да имитира истински човек, представлява реална заплаха за демокрацията. Силно убедителни видеоклипове на политици, включително на Джо Байдън и Риши Сунак, вече се разпространиха надлъж и нашир. Някои са хумористични, нелепи и най-вероятно безобидни, но има и потенциал за увреждане на репутацията на политиците, особено ако съдържанието е насочено към хора с ниски нива на техническа грамотност.
Усилията за смекчаване на заплахата включват технологии и създаване на инструменти, които могат да откриват подобни фалшификати, както и специално законодателство. Наскоро въведените в Китай закони за ИИ считат за престъпление да представяш някого лъжливо по този начин. Образованието обаче вероятно ще бъде най-критичната мярка, която да гарантира, че обществеността е наясно какво може да се направи с AI и че не всичко, което е онлайн, дори във видеоклипове, е вярно.
AI и бъдещето на демокрацията
Тъй като ИИ продължава да става все по-усъвършенстван и всеобхватен, неговият потенциал да влияе и може би да застрашава демокрацията само ще се увеличава.
Въпреки че все още може да не сме готови да гласуваме за политици с изкуствен интелект, концепцията служи като интересен експеримент за силата на технологиите и посоката, в която обществото може да се насочи.
Както при много други професии, AI със сигурност ще бъде използван от политици и кандидати, за да улеснят работата си. Те ще могат да вземат решения, базирани на данни, които са в съответствие с интересите на онези, които представляват. Така следва да анализират и изготвят предложения, манифести и закони, както и персонализирани съобщения, които могат да им позволят да се насочват по-ефективно към отделните избиратели.
Съществуват обаче и важни етични проблеми, които ще трябва да бъдат разгледани по отношение на отчетността, прозрачността и изискването за стабилни законодателни рамки за предотвратяване на разпространението на дезинформация.
