Българската народна банка (БНБ) прогнозира растеж на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) в края на 2025 г. и началото на 2026 г. Този растеж ще бъде подкрепен основно от вътрешното търсене. Отрицателният принос на нетния износ се очаква да намалее към края на годината и да стане положителен в началото на следващата.
Анализът на централната банка, базиран на макроикономически показатели към 26 юни, показва благоприятни условия за търговия за България през третото тримесечие на 2025 г. Понижението на годишна база на цените на енергийните суровини и храните ще допринесе за ограничаване на търговския дефицит. Независимо от това, глобалната годишна инфлация се е ускорила през същия период.
Данните на БНБ сочат, че дефицитът по текущата и капиталовата сметка възлиза на 2,2% от БВП за последните 12 месеца към юли. Това се дължи на нарастването на търговския дефицит. Въпреки това, страната остава нетен получател на средства, което води до увеличение на брутните международни валутни резерви с 5,7 млрд. евро.
Тематично изследване на БНБ разкрива, че стимулиращата фискална политика през последните години засилва връзката между заплати и цени, създавайки инфлационен натиск. Тази политика не действа в синхрон с антицикличната политика на централната банка. Макроикономическото развитие през периода от края на 2021 г. до средата на 2025 г. се характеризира с висока базисна инфлация, растящи заплати и силно потребителско търсене.
В отговор на тези тенденции, БНБ предприе мерки като повишаване на антицикличния капиталов буфер и изискванията за задължителните минимални резерви. Стимулиращата фискална политика обаче намалява ефективността на тези антициклични мерки. Новата фискална рамка на ЕС, която е по-малко рестриктивна за страни с ниска публична задлъжнялост, не ограничава бюджетния дефицит под 3% от БВП. Продължителната проциклична фискална политика може да навреди на икономическия растеж и да увеличи несигурността.
Експертите на БНБ предупреждават, че подобно развитие може да доведе до макроикономически дисбаланси и влошаване на финансовата стабилност. Оценките показват провеждането на проциклична фискална политика от 2021 г. насам, която стимулира вътрешното търсене и инфлацията. За справяне с рисковете, свързани с волатилността и устойчивостта на публичните финанси, са необходими мерки за фискална консолидация. Централната банка препоръчва националните фискални правила да останат консервативни, за да се гарантира фискалната устойчивост на България.
