Международният валутен фонд (МВФ) повишава прогнозата си за растежа на българската икономика през 2025 г. Очаква се през тази година брутният вътрешен продукт (БВП) да достигне 3%, което е ръст спрямо реализираните 2,8% през 2024 г. Това показва актуалното издание на доклада „Световни икономически перспективи“ на Фонда. За 2026 г. МВФ прогнозира икономически растеж от 3,1%.
По отношение на инфлацията, МВФ предвижда ускорение до 3,6% тази година, спрямо 2,6% през миналата, като предишната прогноза беше за 2,6%. Дефицитът по текущата сметка се очаква да нарасне до 3,8% тази година, преди да се понижи до 3,2% през 2026 г. Нивото на безработица се прогнозира да падне до 3,5% през тази година, а през 2026 г. да достигне 3,4%..
Глобалната икономика се адаптира към промени в политическия пейзаж и търговски политики, но МВФ предупреждава за продължаваща нестабилност. Въпреки ревизирани нагоре прогнози за глобален растеж, той се очаква да се забави до 3,2% през 2025 г. Развитите икономики ще усетят забавянето по-силно, докато развиващите се се очаква да отбележат 4% растеж. Намаляването на инфлацията се очаква да продължи в световен мащаб, макар и с регионални различия.
Продължителната несигурност, засилването на протекционизма и шоковете на пазара на труда представляват рискове за растежа. Възможни са също така фискални уязвимости, корекции на финансовите пазари и ерозия на институциите, които биха застрашили стабилността. Много развити икономики се сблъскват с нарастващ фискален натиск, трудно възстановяване на бюджетното равновесие и повишени разходи, което допълнително ограничава пространството за маневри.
Страните с ниски доходи са особено уязвими поради перспективата за намаляване на помощите, което може да доведе до социални вълнения, особено сред младежите. Фискалните ограничения водят до засилване на политическия натиск над институциите, включително централните банки, които са подложени на натиск за облекчаване на паричната политика, което крие риск от ускоряване на инфлацията и ерозия на доверието.
МВФ предлага политики за подкрепа за икономиката, включително по-ясни и стабилни търговски споразумения, които могат да повишат световното производство. Връщането към по-ниски мита също би имало положителен ефект. Изкуственият интелект се посочва като фактор за повишаване на производителността. Съчетанието от намалена несигурност, по-ниски мита и AI може да повиши световното производство. Това трябва да бъде допълнено с подобрени вътрешни политики за свиване на дисбалансите и дефицитите, както и подобряване на ефикасността на публичните разходи.
