България се нарежда сред държавите членки на Европейския съюз, които отчитат най-осезаем годишен спад в индустриалното производство. Данните на Евростат разкриват, че през декември 2025 г. родното производство се е свило с 6,8% спрямо същия период на предходната година.
В рамките на целия Европейски съюз и еврозоната промишленото производство през декември записва месечно понижение съответно с 0,8% и 1,4%. Въпреки това в годишен план се наблюдава ръст от 1,4% за ЕС и 1,2% за валутния съюз.
В еврозоната производството на капиталови стоки спадна с 1,9% на месечна база, докато енергията и междинните стоки се свиха по-слабо. Позитивни резултати бяха отчетени при потребителските стоки, където дълготрайните и недълготрайните продукти нараснаха с 0,2% и 0,3%.
Динамиката в ЕС през декември показва увеличение при междинните и потребителските стоки, но сериозен спад от 1,4% при капиталовите компоненти. Енергийният сектор в блока също бележи понижение от 0,4% в сравнение с предходния месец ноември.
На месечна база най-тежки спадове сред страните членки регистрират Словакия (-4,9%), Германия (-2,9%) и Испания (-2,6%). В контраст с тази тенденция Люксембург бележи скок от 6,4%, следван от Швеция и Малта.
Годишният анализ на еврозоната показва стабилен ръст от 4,1% при капиталовите стоки и 1,5% при междинните продукти спрямо края на 2024 г. Секторът на енергията и потребителските стоки обаче отчитат отрицателни резултати, вариращи от -0,7% до -2,4%.
Подобна е картината и в целия ЕС, където капиталовите стоки се увеличават с 4,5% на годишна база, а междинните с 1,9%. Спадът при енергията и различните видове потребителски стоки остава в рамките на 1,3% до 2%.
В класацията по годишен индустриален растеж лидери са Полша с 6,9%, Швеция с 4,8% и Хърватия с 4,5%. На другия полюс е България, която заедно със Словакия и Люксембург записва най-големите индустриални свивания в Съюза.
