България официално прие еврото, отваряйки нова глава в своята икономическа история след повече от 28 години под режима на валутен борд. Този преход бележи окончателното откъсване от спомена за хиперинфлацията и банковите фалити през 1996-1997 г., които занулиха спестяванията на гражданите. По това време БВП на човек от населението в страната беше под 30% от средноевропейското ниво.
През последните три десетилетия България извървя дълъг път на икономическа конвергенция и устойчив растеж. Анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) сочи, че днес страната доближава 70% от средноевропейския БВП по паритет на покупателна способност. Вече сме на прага да застигнем държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които се присъединиха към ЕС през 2004 г.
Валутният борд беше символ на доверие и сигурна покупателна способност за българския лев през годините. В този смисъл въвеждането на единната европейска валута е логичният завършек на този механизъм за стабилност. Присъединяването към еврозоната обаче е само инструмент, а не крайна цел.
Стабилните пари сами по себе си не гарантират автоматичен просперитет за обществото. Пред страната стоят сериозни препятствия като липсата на ясен политически хоризонт, корупцията и нефункциониращата съдебна система. Силният натиск върху бюджета и ограничената амбиция за реформи също остават критични фактори за бъдещето.
След като емоциите от първите дни с еврото утихнат, акцентът трябва да падне върху дългосрочната стратегия. България има потенциала да бъде място за иновации, мащабни постижения и глобално лидерство в икономически план. За целта е нужна високопроизводителна икономика, подкрепена от силна предприемаческа енергия.
Постигането на средноевропейски доходи в рамките на едно поколение е амбициозна, но напълно реалистична цел. Междинната стъпка е утвърждаването ни в групата на ЦИЕ през следващите 3-4 години. Ключът към това е поддържането на ниски данъци и отлична бизнес среда.
Държавните финанси трябва да останат балансирани, за да не се трупат дългове за сметка на бъдещите поколения. Историческият опит показва, че България постига успехи само при провеждането на отговорна и консервативна фискална политика. Всяко отклонение от този път носи рискове за растежа и политическата стабилност.
Фундаментално значение има независимата съдебна власт, която да гарантира собствеността и изпълнението на договорите. Тя трябва да осигури равни условия за всички участници в стопанския живот на страната. Едновременно с това е необходим ефективен публичен сектор с измерими резултати.
Образователната система трябва да подготвя адаптивни кадри за съвременната икономика на знанието. Секторът на здравеопазването е призван да осигури по-дълъг живот в добро здраве за населението. Икономическият подем обаче трябва да бъде усетен осезаемо и в отделните региони на страната.
Качеството на живот зависи директно от възможностите на общините да инвестират в модерна градска среда. В обобщение, успехът на България в еврозоната изисква повече икономическа свобода и върховенство на правото. Само малка, но отчетна и ефективна държава може да гарантира устойчивото ни развитие.
