Европейската комисия (ЕК) прогнозира забавяне на икономическия растеж и ръста на заплатите в България през следващите две години, като същевременно инфлацията може да се ускори през 2027 г. Есенната икономическа прогноза на ЕК очертава постепенно намаляване на брутния вътрешен продукт (БВП) и частното потребление, докато цените на храните, услугите и енергията ще продължат да поддържат инфлацията на високи нива.
През 2025 г. годишната инфлация в България, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да достигне 3,5%. Основните движещи сили за поскъпването включват увеличеното ДДС върху хляба и ресторантьорските услуги, по-високите акцизи за тютюневи изделия и нарастващите регулирани цени на природен газ, отопление и електроенергия. Цените на хранителните продукти са засегнати от по-високите разходи за внос и повишените трудови разходи за местните производители.
За 2026 г. прогнозата предвижда инфлацията да намалее до 2,9%, тъй като ефектът от повишените административни цени ще отслабне. Въпреки това, цените на храните и услугите ще останат повишени, а енергийните цени ще се стабилизират. През 2027 г. инфлацията може отново да се ускори до 3,7%, като евентуално увеличение на енергийните цени поради прилагането на директивата за търговия с емисии (ETS2) се посочва като възможен фактор.
Икономическият растеж на България се очаква да бъде 3% през 2025 г., последван от забавяне до 2,7% през 2026 г. и 2,1% през 2027 г. През 2024 г. БВП нарасна с 3,4% благодарение на частното и публичното потребление, както и ускорени инвестиции в първата половина на 2025 г. вследствие на по-добро усвояване на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост.
През втората половина на 2025 г. се очаква потреблението и инвестициите да отбележат спад поради по-слабия принос на публичния сектор, свързан с по-ниски от очакваното държавни приходи. Частните инвестиции ще продължат да подкрепят растежа, подкрепени от нарастващото бизнес доверие, което се свързва с въвеждането на еврото. Усвояването на европейски средства се очаква да продължи и през 2027 г.
Износът отбеляза спад в началото на 2025 г. поради ремонтни дейности при двама големи износители, но се очаква да се възстанови през втората половина на годината и да продължи да расте през прогнозния период. Вносът ще нараства поради увеличеното вътрешно търсене и планираните разходи за отбранително оборудване. Нетният принос на износа към БВП ще остане леко отрицателен до 2027 г.
Пазарът на труда се очаква да остане стабилен, като безработицата ще спадне до 3,5% през 2025 г., а след това леко ще се повиши до 3,7% и 3,8% през 2026 г. и 2027 г. Номиналните и реалните заплати отбелязаха значителен ръст през 2024 г. и първата половина на 2025 г., обусловен от стремежа за достигане на европейски нива, корекции на предишна висока инфлация и еднократни увеличения в сектори като сигурност, отбрана и образование.
Растежът на заплатите обаче ще се забави с намаляването на инфлационния натиск и фискалните ограничения в публичния сектор. Полагането на усилия за привличане на нискоквалифицирани работници от трети страни също ще допринесе за стабилизирането на заплатите.
Дефицитът на бюджета се очаква да остане около 3% от БВП през 2025 г., подкрепен от автоматични и насочени правителствени разходи в публичния сектор, особено в сферата на отбраната и сигурността. През 2026 г. се предвижда намаление на дефицита до 2,7%, а през 2027 г. – увеличение до 4,3% поради втори етап на доставки на отбранително оборудване.
Съотношението на държавния дълг към БВП ще се повиши от 23,8% през 2024 г. на 28,5% през 2025 г., като през 2026 г. и 2027 г. ще достигне съответно 30,6% и 32,6%. Ръстът на дълга е свързан с рефинансиране и капиталови инжекции в ключови държавни предприятия като Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие.
