Данните за приходите и разходите по Консолидираната фискална програма (КФП) за деветте месеца на 2025 г. рисуват мрачна картина за държавните финанси. Обнародван е дефицит от близо 6.06 млрд. лева, което представлява 2.7% от БВП. Тази сума е с 850 млн. лева по-висока в сравнение с предходния отчетен период.
Анализът на Министерството на финансите предполага, че при запазване на сегашния темп на нарастване, годишният дефицит може да достигне 9 млрд. лева. Това значително надхвърля заложените в бюджета 3% от БВП, въпреки че увеличението в реално изражение е малко по-бързо от планираното. Проблемът е утежнен от значителния дефицит по европейските средства, който възлиза на 1.7 млрд. лева.
Дори и очакваните плащания по европейските програми да бъдат получени и да компенсират част от дефицита, общата дупка във фискалната програма в края на годината може да надхвърли 7 млрд. лева. Тези 7 млрд. лева представляват 3.17% от прогнозния БВП за 2025 г., което е над допустимия лимит от 3%. При сценарий, в който европейските средства не пристигнат, последиците ще бъдат още по-сериозни.
Законовото правило за дефицит под 3% от БВП отдавна се третира като формалност. Европейската комисия обикновено проявява толерантност към отклонения до 0.2-0.3 процентни пункта. В България обаче към момента изискването не се спазва стриктно, а управляващите не показват сериозна загриженост. Истинският риск за стабилността на държавния бюджет се появява, ако бъде прехвърлен лимитът от малко над 7.13 млрд. лева.
Към края на деветте месеца дефицитът по държавния бюджет вече достига над 5.21 млрд. лева. Само за един месец, от август до септември, той се увеличава с близо 1 млрд. лева. Прогнозите показват, че ако този темп се запази, дефицитът в края на годината ще бъде около 8 млрд. лева. Това неизбежно води до необходимост от актуализация на бюджета, процедура, която може да предизвика парламентарна криза.
Теоретично съществуват два основни варианта за избягване на тези рискове. Първият включва увеличаване на приходите едновременно с ограничаване на разходите. Данните обаче показват, че данъчната администрация постига ръст на приходите от около 15-16%, което е далеч под заложените в проектобюджета над 25%. Приходите от данъци, осигуровки, помощи и дарения за деветте месеца са нараснали с 14.8% спрямо същия период на миналата година.
С тези постигнати общи приходи от 59.75 млрд. лева, достигането на планираните 90.27 млрд. лева към края на годината изглежда нереалистично. По всяка вероятност провалът в увеличаването на приходите е гарантиран. Това налага фокусът да се насочи към втория вариант – рязко намаляване на разходите.
Първо по линия на капиталовата програма, където от планираните 13.85 млрд. лева са изпълнени само 6.9 млрд. лева. Очаква се изпълнението да не надвиши 9 млрд. лева, което ще доведе до увеличаване на задълженията към частния сектор и влошаване на кредитната картина на бизнеса. Това може да има сериозни негативни последици за финансовата и икономическа стабилност.
Второ, възможно е значително забавяне на трансферите към общините и други бюджетни структури, поставяйки ги в изключително трудно финансово положение. Трето, вероятно ще бъдат задържани средствата за ръст на възнагражденията и издръжката на редица сектори в публичния сектор, което ще създаде напрежение и токсична среда в държавното управление.
В заключение, нереалистично планираният бюджет за 2025 г. може да бъде принудително удържан в заложените граници за дефицит. Мерките, които ще бъдат приложени за постигането на тази цел, обаче неминуемо ще имат много негативни и дългосрочни последици за цялата страна.
