Готови ли сме за дигитални валути на централните банки?

През последните години сме свидетели на нарастващ интерес от страна на централните банки към идеята за създаване на собствени дигитални валути. Във всяка една държава централната банка е тази, която емитира и управлява местната валута и паричната политика, за да гарантира финансовата стабилност и доверието в разплащателните средства.

С навлизането на технологиите във финансовата сфера, по-бързо от всякога нарастват и амбициите за пълна дигитализация на паричната система и цялостна промяна в начина, по който се управляват валутите и транзакциите. Именно затова в момента централните банки усилено разглеждат технологии, провеждат експерименти и подготвят национални икономически сценарии, с които да анализират какви са възможностите за реализацията на тези идеи. Те обаче едва ли могат да идентифицират социалните последици от прилагането на такива технологии.

За сметка на това в световен план има достатъчно противоречиви мнения и становища по въпроса, който изглежда е особено значим за международните финансови институции.

Важните аспекти, които следва да бъдат разгледани

Преходът към национални цифрови валути дава на правителствата възможност да автоматизират частните търговски сделки и да налагат условия, при които те могат да бъдат реализирани. Тоест държавите биха били в състояние да ограничават гражданите да закупуват дадени стоки или услуги, а правителствата биха имали по-голямо влияние и контрол върху живота на обикновените хора.

Например обществата (или назначени от тях държавни органи) ще могат да решават дали ограничаването на някой, който е пристрастен към хазарта, от закупуването на лотариен билет, е положителна характеристика на дигиталните пари. По същия начин те също така биха могли да решат дали помощта за социални помощи може да се използва само за храна, медицински услуги и наем. Дали това обаче е наистина демократично и целесъобразно? Дали можем да сме сигурни, че такъв инструмент в ръцете на правителствата, няма да подкопае и без това клатещите се основи на доверието в институциите?

Има и много други въпроси, за които данъкоплатците, а не централните банки, следва да помислят предварително. Искаме ли да свържем личната финансова информация с кредитните системи? Какво ще кажем за споделянето на информация за здравни разходи или политически дарения с правителства и корпорации? Какво мислим за издаването на пари с различни финансови характеристики на различни хора и как това кореспондира с идеята за лична неприкосновеност?

Становищата на най-големите централни банки

Говорейки пред Конгреса на САЩ по време на полугодишния си доклад за паричната политика през юни т.г., председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че цифровият долар е „нещо, което трябва да изследваме като страна“, но което „не трябва да се превръща в партизанска работа“. Според него това е много важна потенциална финансова иновация, която ще засегне всички американци. Пауъл добави, че ако Щатите създадат дигитален долар, той ще трябва да бъде управляван от федералното правителство, а не от частна институция. Конгресът на САЩ обаче иска по-бързи действия по целия казус. Двупартийна група от членове на Конгреса, въведе законодателен акт този месец, нареждащ на ФЕД да ускори работата си по CBDC (дигитална валута на централната банка).

През юли председателят на ЕЦБ Кристин Лагард защити дигиталното евро, като заяви, че цифровизацията на официалната валута на 19 от 27-те страни-членки на Европейския съюз може да донесе стабилност и ясна публична достъпност. Според нея цифровото евро по-скоро би допълнило познатите ни парични средства, отколкото да ги замени. Тя посочи също, че такъв проект ще бъде успешен само ако се обърне внимание на нуждите на потребителите и предприятията и се гарантира, че неприкосновеността на личния живот е защитена от самото начало.

Как продължава дебатът и какво е ясно до момента?

Според скорошни данни на Атлантическия съвет вече има 105 държави, чиито централни банки в момента проучват възможностите за работа с официални цифрови валути. Сред тях 50 страни са в напреднала фаза на изследване (разработване, пилотно тестване или стартиране). Китай е една от страните, които най-усилено работят в тази посока. През април 2020 г. именно Китай стана първата голяма световна икономика, която пробно пусна дигитална валута.

Все повече хора приемат дигиталния юан, а с това правителството има все по-голям контрол над финансовите транзакции. През 2021г. държавата се присъедини към многостранен проект за дигитална валута в Азия за целите на трансгранични транзакции в реално време като трансфер на средства, международен търговски сетълмент и транзакции на капиталовия пазар.

В Европа и САЩ логично действията се развиват по-бавно и умерено. Във всеки случай когато става въпрос за решения, свързани с цифровата валутна инфраструктура на централната банка, всяка държава следва да проучи дали се изискват структурни промени за поддържането на демократичния надзор и правилното извършване на проверки. Това се отнася и за агенциите за сигурност и органите, които отговарят за борбата с изпирането на пари и събирането на данъци, защото те най-вероятно биха имали достъп до информация за потребителите и ще могат да замразяват сметки и да конфискуват средства.

От демократичните институции се очаква да гарантират, че действия като замразяване на банкови сметки заради абстрактни аргументи няма да се превърнат в обичайна практика. Ясно е, че цифровите валути на централните банки не са просто въпрос на технология, а на политическа власт и социална справедливост. Те имат потенциала да разгърнат неочаквани обществени последици и именно затова тепърва предстоят сериозни дискусии по темата.

Вижте още:

Министър Георги Тодоров изрази желание за открита лекция, с която да се привлекат повече кандидати за работа в публичния секторМинистерство на...