Виждам една позитивна страна от цялата ситуация и това е, че който подценяваше процеса на трансформация и дигитализация преди кризата, буквално сега ще е принуден да отдели човешки и капиталов ресурс в тази насока. Виждаме, че дори и държавната администрация предприе мерки да активира дигитални услуги, споделя Мартин Богданов, съосновател на Paysera България и част от управителния съвет на Българската финтех асоциация в специално интервю за b2b Media. Мартин Богданов е изпълнителен директор и сред основателите през 2016 г. на Paysera България. Той е и сред учредителите на Българската финтех асоциация, в чийто борд е понастоящем. Завършил е Софийската математическа гимназия и Университета за национално и световно стопанство, като има над 20 години опит в сферата на финансите, заемайки ръководни позиции във водещи банки в страната и чужбина. Има множество международни специализации в областта на икономическите науки, дълговите инструменти, паричен и валутен пазари, кредитиране и техники на продажби.
Paysera България е представителство на литовското дружество за електронни пари Paysera LT, UAB и е една от първите типични fintech компании в страната. Paysera предлага платежни услуги на компании и физически лица в повече от 180 държави в света и в над 25 различни валути.
Какви са новите реалности във финансовата сфера в настоящата ситуация и как предизвикателствата, възникнали в кризисната ситуация ще оформят бъдещия облик на бизнеса във финтех сектора?
Живеем наистина в интересни времена. Предизвикателствата с обявената пандемия и последвалата я карантина в България, Европа и света, като че ли дойдоха изненадващо за всички ни. Ако до преди 2 месеца, така наречения „Home Office“ беше нещо епизодично за повечето професии и по-скоро нормално за определен тип сектор – този на ИТ услугите, то сега вече се възприема като нещо нормално, макар дошло недоброволно. Това е един нагледен пример, че хората могат и трябва да се адаптират много бързо, според обстановката.
Е, същата адаптация следва да стане при различните видове бизнеси, включително финансовите услуги: работа от разстояние, дистанциране и то най-вече с най-ценния актив – клиентите. По-принцип финтех компаниите от самото си създаване са възприели и заложили в бизнес моделите си изцяло дигитален, онлайн начин на правене на бизнес и според мен възникналата криза в това отношение не им се отрази. Това по-скоро е тяхно предимство пред тези бизнес модели, които са залагали или продължават за залагат на традиционния начин за достигане до потенциалните си клиентите. По-скоро кризата би се отразила на финтех сектора в негативен план, в зависимост доколко предлаганата от тях услуга е от жизнено важно значение за клиентите и дали последните биха могли да минат и без нея. Но това е валидно в еднаква степен и за традиционните финансови институции.
Ако говорим конкретно, например през кризата Paysera отчита ръст в новопривлечения бизнес и обороти, свързани с предлагането на стоки и услуги от електронните магазини, за сметка обаче на намалели обеми при международните трансфери.
Кои са уроците, които компаниите взеха в кризата?
Уроците са различни за представителите на различните секторите на икономиката, защото макар и да няма незасегнат бизнес, то при едни е по-силно изразено, отколкото при други. Най-силно са засегнати бизнесите от сферата на услугите - туристическия, хотелиерския, ресторантьорския бизнес и др., които буквало бяха принудени да затворят в рамките на една нощ. В по-малка степен бяха засегнати логистичните компании, докато при някои дори има определен ръст – някои ритейл вериги, хранителните магазини, фармацевтиката, куриерски фирми и т.н. Трудно е да се обобщи в едно кой е най-важния урок, но според мен пътят на дигитализацията за бизнесите е предначертан и който си позволи да пренебрегне този факт, или ще отпадне по естествен път, или ще изостане от конкурентите си.
Виждам дори една позитивна страна от цялата ситуация и това е, че който подценяваше процеса на трансформация и дигитализация преди кризата, буквално сега ще е принуден да отдели човешки и капиталов ресурс в тази насока. Виждаме, че дори и държавната администрация предприе мерки да активира дигитални услуги, например НОИ, имотния кадастър, с цел спазване на социална дистанция и изолация.
Очаква ли се нормализиране на бизнес процесите изобщо и в какви граници?
Зависи какво следва да се разбира под „нормализиране на бизнес процесите“. Според мен, ако някой има очаквания всичко да се върне по старому, както беше преди пандемията, ще остане излъган. Самата социална изолация показа, че редица бизнес процеси не са оптимални, от гледна точка на човешки и времеви ресурс. Например, някои бизнеси си дадоха сметка, че определени работни срещи, пътувания в чужбина, работни групи и т.н. могат да се реализират директно от офиса, или от вкъщи, без загуба на време за пътуване, при постигане на не по-лош резултат.
При нас пък наблюдавам интересни тенденции при служителите – едни колеги оцениха какво е да „спестяваш“ всеки ден 30-40 минути от времето за пътуване от дома до офиса и още толкова в обратна посока. Други пък доброволно поемаха повече текущи задачи от обичайното, може би поради липса на достатъчно развлечения по време на карантината.
Така че, от човешка и бизнес гледна точка социалната изолация показа едни алтернативи, които няма как да не окажат влияние, както върху отделния индивид, така и върху бизнес процесите вътре в организациите.
От друга страна, смятам, че ние хората сме социални същества и онлайн срещите не могат да заместят изцяло личните срещи и комуникации. Както винаги, всеки сам ще намери за себе си баланса между едното и другото, но се видя, че алтернатива има и тя не е толкова страшна.
По какви проекти работите в момента и как се адаптират те към настоящата ситуация?
Визията на Paysera винаги е била е да предлага бързи, безгранични и лесно достъпни разплащания на физически и юридически лица, предлагани изцяло дигитално – така че в това отношение нямаме промяна и не се налага адаптация. По-скоро ограничаването на свободното придвижване изигра ролята на катализатор да ускорим обявяването на нови услуги и продукти, както и намаляване на цените на съществуващите. Можем да се похвалим със следните нови услуги, които надграждат Paysera дигиталната сметка:
- Пускане на бюджетни плащания;
- Включване към Target 2, с което подобряваме бързината на EUR преводи извън ЕИЗ;
- Подобрена доставка на Paysera картата за българските клиенти и понижаване на цените при боравене с BGN;
- Намаляване на цените при онлайн магазините и по-бързата им интеграция;
- Захранване чрез касите на EasyPay и микросметка на ePay;
- Възможност за ползване на Набирателна сметка при учредяване на компания и др.
Нашата цел е да се утвърдим и развиваме като разпознаваем бранд за платежни услуги в България и региона, предлагащ качествени, бързи и лесно достъпни онлайн услуги, с нулеви или минимални такси за своите клиенти.
Какви са вашите лични съвети за справяне с кризата?
Първо, зависи за коя криза говорим – ако е за пандемията, то виждаме лека полека отпускане на мерките и постепенно връщане към едно ново нормално положение, при спазване на определена социална дистанция. Но тази криза се трансформира в икономическа и според мен тя не е отминала, а тепърва предстои да видим последиците й. България е с малка, отворена икономика и голяма част от износа й е предназначен към страните от ЕС, които бяха в най-голяма степен засегнати от пандемията (като абсолютен брои заболели и починали хора). До колко голяма ще е икономическата криза в България и колко време ще продължи, зависи от бързината и степента на възстановяване на големите икономики, както и дали българските компании имат запаси да оцелеят през това междинно време.
Знаейки, че вътрешното потребление е един от важните фактори за по-бързо възстановяване на икономиката, ЕС и в частност българското правителство предприемат мерки в тази насока, както към отделните страни-членки, така и в самия ЕС. Само бъдещето ще покаже, до колко са били успешни тези мерки и дали са били правилно насочени.
Иначе, и преди, и сега, за да се справим в една динамично развиваща се ситуация, трябват личностни качества, като адаптация, гъвкавост, иновативност, трудолюбие, мислене извън кутията, консистентност и др. Това са по-скоро необходими изисквания, които всеки мениджър би трябвало да притежава в различна степен, но наличието им само по себе си не може да гарантира успех. В немалка част от големите постижения на света, е имало известна доза късмет или както се казва – трябва да си бил на правилното място, в подходящото време!
