25 български компании попадат в тазгодишната класация на Кофас Топ 500
2021 година донесе благоприятни условия както за икономиките, така и за най-големите бизнеси в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Въпреки че все още е изправена пред предизвикателствата на пандемията от Covid-19, икономическата активност се възстанови от спада през 2020 г. В резултат на това, 500-те най-големи бизнеса в региона отбелязаха рязко нарастващи приходи и по-високи печалби.
Това показа 14-тото годишното проучване на Кофас за най-големи компании в ЦИЕ за 2021 г. Според доклада, докато регионът регистрира по-лека рецесия през 2020 г. със среден растеж на БВП, достигащ -3,7% в сравнение с -5,5% в Западна Европа, възстановяването на ЦИЕ през 2021 г. също беше по-впечатляващо, достигайки 5,7% в сравнение с 4,7% в западноевропейските икономики.
В класацията за най-големи компании тази година попадат и 25 български дружества. От най-високо изкачилите се в класацията родни бизнеси са Bulgarian Energy Holding, Aurubis Bulgaria, Национална електрическа компания и Evrohold Bulgaria.
„В класацията на Кофас ЦИЕ Топ 500 попадат повече български компании от предходната 2020 г. и това е напълно разбираемо. Доста голяма част от бизнеса се възползва от възстановителните Covid-19 мерки от правителството и регистрираният ръст в оборотите беше донякъде предвидим. Тази година обаче бизнесът е застрашен отново поради сътресенията в макроикономически план – предстои да разберем колко и как ще бъдат усетени в България и региона“, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Общият оборот на всичките 500 компании се е повишил с 26,9% до 842 милиарда евро. Съвкупните нетни печалби почти са се удвоили в сравнение с 2020 г., достигайки 41 428 милиона евро. Освен това 500-те компании са наели 2,2 милиона души през изминалата година (+1,3% спрямо 2020 г.).
PKN Orlen отново е на челното място, укрепвайки позицията си с оборот, който скочи с 52%, докато през предходната година беше намалял с 23%. Чешката Skoda Auto (2-ро място), мултинационалната нефтена и газова компания MOL Унгария (3-то място), полската държавна PGNiG (4-то място), търговецът на дребно Jeronimo Полша (5-то място), полската енергийна компания PGE (7-мо място) и Volkswagen Словакия (8-мо място) бяха на върха в предишни класации. Повечето от тях регистрират по-висок оборот. Производителите на автомобили като Skoda Auto и Volkswagen Словакия регистрират само леко увеличение на приходите с 0,4% и 2,3% поради прекъсвания на веригата за доставки.
Сектори: водеща позиция на отрасъла за добив и преработка на нефт и газ
Три ключови сектора (автомобилен и транспортен, нефт и газ, неспециализирана търговия), представени от най-големите компании в региона, продължават да формират 53% от общите приходи. Класацията разкрива, че всички индустрии регистрират ръст на оборота поради ускоряване на търсенето и слаба отправна точка от предходната година. Това нанесе огромно влияние върху финансовите показатели на компаниите поради началния етап на пандемията и свързаните с нея органичителни мерки.
Най-яркият пример идва от сектор текстил и облекло, който претърпя спад в търсенето, както и промяна в потребителските предпочитания през пандемичната 2020 г. Година по-късно секторът отбеляза най-висок ръст на оборота от 60,3%. За разлика от него, най-слабо увеличение е регистрирано в сектора на строителството (+9,5%), автомобилостроенето и транспорта (+9,6%). Последните два сектора остават доминиращи в Чехия, Унгария, Румъния и Словакия.
Повечето индустрии успяха да генерират по-високи нетни печалби, като металите водят класацията (+437%). Текстилът, облеклото и хранително-вкусовата промишленост са секторите, които показват негативна динамика в тази област. Най-добре оценената индустрия в ЦИЕ Топ 500 е с по-малко представители в класацията, но отбелязва ръст на оборота от 27,9% и повече от двойно увеличение на нетната печалба.
Секторът на полезни изкопаеми, химикалите, петрола, пластмасата и фармацевтичните продукти отново е най-големият в класацията ЦИЕ Топ 500. Индустрията се радва на един от най-високите скокове на нетната печалба (+331,5%) след 52-процентното увеличение в цените на петрола през 2021 г.
„В резултат на съживяването на световната търговия износът от ЦИЕ допринесе за ускоряването на регионалните производствени сектори, които претърпяха по-високи разходи за обработка. Тези разходи се повишиха рязко след началото на възстановяването от пандемията и те все още засягат бизнеса до голяма степен в наши дни, особено сега, когато разходите за енергия и вложени ресурси скочиха след началото на войната в Украйна“, споделя Грегож Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
„Наистина, тъй като Русия доставяше на Европа енергийни стоки, цените скочиха значително през 2022 г., с което започна кризата. В същото време нарушенията на веригите за доставки на селскостопански и хранителни стоки доведоха до нарастваща инфлация на цените на храните поради факта, че както Русия, така и Украйна заемат значителен дял в световния износ на селскостопански продукти“, допълва той.
„Очаква се икономиките на ЦИЕ да бъдат най-силно повлияни от войната, започнала през февруари 2022 г. Това се дължи на географската им близост до двете страни, зависимостта от износа и вноса на енергия от Русия, притока на бежанци от Украйна и проблемите с логистиката, които произлязоха от войната. Това означава, че регионът е уязвим от редица фактори и следващото издание на класацията ни може да покаже различна картина“, допълва Ярослав Яворски.
