Мащабът на израелската атака срещу Иран поражда опасения за всеобхватен конфликт в региона. Ако това се случи, последиците за цените на петрола, инфлацията и монетарната политика ще бъдат значителни - което поражда потенциални опасения за финансовата стабилност.
Сериозна ескалация в дългогодишната конфронтация между Израел и Иран предизвика рязко покачване на цените на петрола и бягство към сигурни активи. В краткосрочен план, особено поради факта, че ситуацията остава променлива, може да се очаква пазарна волатилност – особено на енергийните пазари. В по-дългосрочен план всяко трайно прекъсване на световните петролни потоци през Ормузкия проток може да доведе до рязко повишаване на цените, което ще има последици с голямо влияние за световната икономика. Това посочва глобалният кредитен застраховател Кофас.
Рискове:
1. Израелските удари могат да доведат до ескалация на напрежението в региона. Миналата година беше избегната низходящата спирала на всеобхватен конфликт на фона на ответни атаки. Този път обаче ситуацията може да се развие по различен начин, като се имат предвид мащабът и целите на израелските атаки, което може да предизвика по-силен отговор. Низходящата спирала може да бъде подхранвана и от ограничените правомощия на президента на САЩ по отношение на израелския му партньор и вътрешнополитическата нестабилност на израелските и иранските власти. В най-лошия случай Иран може да избере да атакува американски военни бази в Близкия Изток, ако се убеди, че Вашингтон подкрепя пряко израелските операции срещу него, особено защото Израел остава извън прекия обсег на иранските самолети. Преди две нощи САЩ поискаха временното изтегляне на персонала, който не е от първостепенно значение, от няколко регионални бази, като подчертаха повишената загриженост за сигурността. Потенциалните цели включват бази в Катар, Бахрейн, американски активи в Оманския залив.
2. Цените на петрола се покачват. Въздушните удари, нанесени от Израел по ирански военни и ядрени обекти през нощта на 12 срещу 13 юни, бележат значителна ескалация към сценарий, който може да доведе до рязко повишаване на цените на петрола. Потенциалното въздействие върху световното предлагане на петрол далеч надхвърля ефекта от намаляването на износа на Иран с около 2 млн. барела на ден. Макар че един по-обхватен пожар в Близкия Изток, където се намират основните страни производителки на петрол, отговарящи за около една трета от световния добив, би могъл да повлияе на цените по множество канали, сега вниманието е насочено към риска един разширен конфликт да доведе по един или друг начин до затваряне на Ормузкия проток. През тази ключова точка се пренасят повече от 20 милиона барела суров петрол и рафинирани продукти всеки ден. Това е и основен маршрут за доставки на втечнен природен газ (LNG).
Суровият петрол сорт Брент поскъпна с 12,5 %, след което намали печалбите си и в момента на писане на статията се търгуваше с около 8 % по-високо, над 75 щатски долара за барел. Рискът от ескалация на ситуацията в Близкия Изток върна цените над 70 щатски долари в момент, когато перспективите за петрола ставаха все по-неблагоприятни през последните месеци. Очакваше се комбинацията от свързаната с търговията несигурност, натежала върху световното търсене, и неочакваното ускоряване на постепенното прекратяване на съкращенията на добива от ОПЕК+ да допринесе за по-нататъшно натрупване на запаси, оказвайки натиск за понижаване на цените през 2025 и 2026 г.
Ако напрежението бързо намалее и петролната инфраструктура остане незасегната, тези пазарни сили могат да надделеят през следващите седмици. Най-вероятният резултат в този случай би бил по-висока премия за геополитически риск, която на практика би поставила по-твърд под на цените. Въпреки това, в нашия-лошия случай, включващ продължителна ескалация и прекъсване на потоците през Ормузкия проток, цените почти сигурно биха скочили значително над 100 щатски долара за барел.
3. По-високите цени на петрола означават по-висока инфлация. Устойчивото повишаване на цените на петрола се отразява пряко на инфлацията чрез по-високите транспортни и енергийни разходи. Тези компоненти имат значителна тежест в потребителските кошници и съответно в индексите на потребителските цени по света. Поради това те са изключително чувствителни от политическа гледна точка както в развиващите се, така и в нововъзникващите и напредващите икономики. В Съединените щати Доналд Тръмп превърна енергийната политика в основен стълб на кампанията си и в ключова част от стратегията си за борба с инфлацията. Той обеща да понижи цените на петрола чрез увеличаване на вътрешното производство и стратегически геополитически маневри в Близкия Изток, включително усилия за съживяване на ядрените преговори с Иран като част от по-широк план за стабилизиране на регионалната динамика и оказване на влияние върху световните пазари на петрол.
4. Допълнителен натиск върху облигационните доходи? Основните централни банки, с осезаемо изключение на Японската централна банка, все още участват в цикъл на парично облекчаване, който е добре дошъл, за да се приспособи към протичащото икономическо забавяне. В това отношение нов петролен шок би могъл да усложни паричната политика, увеличавайки стагфлационния натиск. Политическите ръководители, като се започне от Федералния резерв, ще бъдат принудени да отложат намаляването на лихвените проценти или дори да обмислят подновяване на затягането на паричната политика. Освен това нарастващите инфлационни очаквания и преоценката на динамиката на лихвените проценти в САЩ и в световен мащаб също ще допринесат за повишаване на доходността на облигациите при този сценарий. Това се случва в момент, когато търговската война и приемането от Камарата на представителите на „Един, голям, красив законопроект“, който ще увеличи федералния финансов дефицит и дълг, вече поддържат високи лихвени проценти. Като се има предвид централната роля на щатския долар и пазарите на държавни облигации в световните финанси, по-високите лихвени проценти в САЩ обикновено водят до затягане на финансовите условия в световен мащаб. Ето защо това глобално преоценяване на лихвените проценти допълнително ще засили натиска за повишаване на доходността на облигациите на различните пазари. Последиците от по-високите лихвени проценти ще се отразят върху затруднените във фискално отношение правителства, както и върху потребителите и предприятията.
Контекстът на ескалацията:
Израел нанесе десетки въздушни удари по иранската ядрена програма, военни съоръжения, както и по отделни цели, включително генерал-майор Хосейн Салами, ръководител на Революционната гвардия, и видни ядрени учени. Най-значителен удар беше нанесен върху обекта в Натанз, една от основните ядрени централи на страната. Тези събития представляват сериозна ескалация в дългогодишната конфронтация между Израел и Иран, която набра нова сила от октомври 2023 г. насам. До вчерашните удари директната конфронтация между април и октомври бележеше върха на напрежението между двете страни.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху заяви, че операцията на Израел „ще продължи толкова дни, колкото е необходимо“. В отговор Иран обеща силен ответен удар, като обяви, че отговорът му ще бъде „неограничен“, докато изстрелваше първата вълна безпилотни самолети и балистични ракети към Израел. Иранското външно министерство също така заяви, че ще държи Съединените щати (САЩ) „отговорни за последствията“ от израелската атака.
Американските власти реагираха предпазливо, като се въздържаха от изрично осъждане на нападението и се опитаха да се дистанцират от него. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио определи израелската атака като "едностранно" действие. Доналд Тръмп обаче призна, че САЩ са били информирани предварително. Този петък геополитическата криза достигна критична точка, като множество въздушни пространства бяха затворени, а повечето международни канцеларии отправиха широко разпространени призиви за сдържаност.
Причините за напрежението:
Израелската атака, както и предишните, е официално оправдана с целта да се попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. На 12 юни Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) съобщи, че Иран увеличава обогатяването на уран до ниво, близко до чистотата на оръжията. Това развитие заслужава особено внимание, тъй като е първият случай на сигнализиране за неспазване на изискванията.
Нападението съвпада с продължаващите дипломатически дискусии между Съединените щати и Иран. Ден по-рано в Оман започнаха поредица от преговори между американския пратеник Стив Уиткоф - близък съюзник на президента Тръмп - и иранския външен министър. Целта на тези срещи, които рядко се провеждат на толкова високо равнище между две страни, прекъснали дипломатическите си отношения през 1980 г., е да се постигне споразумение относно ядрената програма на Иран. С нанасянето на удара си Израел постави под съмнение перспективите за намаляване на напрежението, оказвайки ефективен натиск върху президента на САЩ да се съобрази в по-голяма степен с израелските интереси. В интервю за Fox News, дадено след първите удари, Доналд Тръмп заяви: "Иран не може да има ядрена бомба и ние се надяваме да се върнем на масата за преговори."
