Глобална и тежка инфлация като настоящата не е просто случайно явление, настъпващо поради едно или две временни изпитания, дори те да са война между Русия и Украйна и световна здравна криза.
Съвременната финансова система е създала достатъчно институции и механизми, които да поддържат икономиката в правилната посока, която преди всичко е свързана с доверие в паричната система, уверен растеж на БВП със здравословен процент инфлация и обозрим баланс между търсенето и предлагането. Причините за настоящата ситуация очевидно са много по-дълбоки и част от тях се коренят в поведението на централните банки през последните години.
През август 2020 г. Джером Пауъл, председател на Федералния резерв на САЩ, аргументира тогавашната политика на централната банка: „Икономиката винаги се развива“, отбелязва той. „Нашата оценка е, че стабилният пазар на труда може да се поддържа, без да причинява нежелано увеличение на инфлацията.“ – това беше опорна точка през един дълъг период, в който цените често нарастваха с по-малко от предпочитаното от ФЕД. Две години по-късно Федералният резерв е изправен пред съвсем различни обстоятелства: безработицата е на рекордно дъно, налице са силен ръст на заплатите и обезпокоителни нива на инфлация.
На 26 август 2022 г. на годишно събрание на централните банкери в Джаксън Хоул, Уайоминг, г-н Пауъл заговори по друг начин: „Без ценова стабилност икономиката не работи за никого“, заяви той и добави, че ФЕД е готов да наложи „известна икономическа болка“, за да върне инфлацията към нормалното. Пауъл отбеляза, че намаляването на инфлацията вероятно ще изисква продължителен период на растеж под оптималния, както и сътресения на пазара на труда.
Някои инвеститори очакваха Федералният резерв да смекчи тона, ако безработицата евентуално започне да се повишава твърде бързо, но тези догадки бяха развенчани мигновено, като членове на Централната банка на САЩ посочиха, че дори рецесията няма да ги разубеди, докато инфлацията не се върне към целта си от 2%.
Откъде идва този обрат във финансовите политики?
Централните банки разполагат с много инструменти за ограничаване на разходите в икономиката и по този начин за предотвратяване на това търсенето да изпревари предлагането. От 80-те години насам инфлацията в „богатия свят“ като цяло спадна и стана по-малко променлива. Феноменът обикновено се приписва на по-добрата парична политика, но също така и на благоприятните глобални условия в сравнение с тези, пред които са били изправени централните банки през 60-те и 70-те години на миналия век - спад в растежа на производителността, енергийни шокове и правителства, които харчат доволно.
Сега обаче светът може да е „на прага на историческа промяна“, както казва Агустин Карстенс от Банката за международни разплащания. Поддръжниците на тази теза виждат няколко причини, поради които инфлацията може да остане висока. Например правителствените разходи и моделите на заеми са се променили. В богатите и нововъзникващите икономики тежестта на публичния дълг се е увеличила през последните две десетилетия.
С нарастването на дълговата тежест пазарите може да започнат да се страхуват, че централните банки в крайна сметка ще трябва да помогнат за финансирането на задълженията на правителствата, да речем чрез създаване на нови пари за закупуване на облигации.
Фискалната „подкрепа“, използвана по време на пандемията, също отразява по-голямата отвореност на правителствата към използване на стимули за борба с рецесията, което подтиква пазарите да очакват повече разходи и инфлация в бъдеще. Един вид отлагане на неизбежното. В аналитичен труд, представен на конференцията в Уайоминг, се посочва, че американската инфлация е с приблизително четири процентни пункта по-висока, отколкото би била иначе заради пакета от стимули за 1,9 трилиона долара, приет през 2021 г.
„Неглижирането на инфлацията би било по-пагубно от затягането на паричната политика.“
Това са думи на Джером Пауъл, които бяха подкрепени и от ЕЦБ, а също и от Bank of England. Централните банкери явно започват да приемат, че тяхната задача може да бъде по-трудна за години напред. Към момента над 30 централни банки от цял свят са предприели рязко повишаване на основните си лихвени проценти с една основна цел – укротяване на растящата инфлация.
Тези действия са провокирани и от това, че съществуват бавно оформящи се промени в структурата на съвременната икономика. Както нововъзникващите, така и развитите икономики се бяха включили във вълна от либерални реформи от средата на 80-те до средата на 2000-те години. Митата паднаха, докато пазара на труда и транспорта на стоки станаха по-гъвкави. Тези реформи допринесоха за скок в международната търговия, мащабни промени в световното производство и спад на разходите в редица индустрии.
В момента обаче търговията е под продължителен натиск от търговските войни, пандемията и геополитическото напрежение. „Глобализацията играе ролята на гигантски амортисьор от 1980-те до 2010-те“, отбелязва Изабел Шнабел от Европейската централна банка, като допълва, че промените в търсенето или предлагането са били лесно посрещани чрез съответните корекции на производството, а не чрез резки колебания в цените. Сега обаче тази гъвкавост е изложена на риск и никой не знае колко ще продължи той и колко далеч ще стигнат последиците от нарушаването на крехкия баланс в световната икономика.
