Как се справят различните държави с енергийната криза?

От началото на годината в Европа се разраства енергийна криза, която предизвика недоволството на гражданите и постави политиците пред много труднорешими казуси. Докато на ниво Европейски съюз посоката на действие е единна и включваща множество санкции срещу Русия и високопоставени руски граждани, то в отделните европейски държави текат разнопосочни процеси в опит да се ограничи потреблението на енергия и да се платят високите сметки на потребителите и бизнеса.


Великобритания и Франция са две държави, които са дългогодишни съюзници и имат забележително сходни икономики. В настоящата енергийна криза обаче реакциите на френското и на британското правителство бяха коренно различни. Кабинетът на президента Макрон се насочи към лява и скъпа стратегия, докато Борис Джонсън последва икономическите стъпки, препоръчани от МВФ.

И двете страни бяха изправени пред един и същ шок – цените на газа се повишават приблизително 10 пъти над обичайните нива. Франция по принцип е облагодетелствана от сериозния си ядрен сектор, който обикновено осигурява 70% от производството на електроенергия, но не и в момента, тъй като половината реактори са затворени. Обединеното кралство пък има предимството на своите газови запаси в Северно море, които осигуряват около 40 процента от потреблението (по данни от 2021 г.). Вземаме предвид и това, че като цяло нетният внос на газ в Обединеното кралство е сходен с този във Франция.

В Париж така наречената политика на „тарифен щит“ ​​на правителството ограничи увеличението на цените на електроенергията до 4% през тази година и замрази вътрешните цени на газа. Тази защита на потребителите, разбира се, означава разликата да се поеме от държавния бюджет. На Даунинг Стрийт, от друга страна, решението бе повишаването на разходите за енергия на едро да се прехвърли върху потребителите, макар и със закъснение, доставчиците да не се „спасяват“ изцяло и всяко домакинство да получи огромен стимул да пести енергия.

За да помогне на домакинствата, правителството на Великобритания въведе пакет на стойност 37 милиарда паунда за целенасочена подкрепа за възрастните и най-бедните с еднократни плащания. Уместно малка част от този пакет е финансирана от данък върху неясните още печалби на компании, които добиват газ в Северно море. Въпреки че планът на Обединеното кралство е сложен, объркан и води до много по-висока инфлация, той е доста близо до препоръката на МВФ, че страните трябва да позволят цените да се повишат и да компенсират по-уязвимите потребители на енергия за техните извънредни разходи. Като цяло това е по-евтино от общ таван на цените, освен това е по-прозрачно и предоставя подкрепа, запазвайки пазарните принципи.

В Испания август беше месецът с най-скъпо електричество, като средната цена се явява зашеметяващите 308 евро/МВч на пазара на едро. В началото на 2022 г. за първи път в историята две европейски държави, а именно Испания и Португалия, определиха таван на цената на газа, предназначен за производство на електроенергия. През юни Европейската комисия одобри механизма за ограничение, който стана известен като „иберийското изключение“.

Финансовата помощ е предоставена директно на енергийните компании, за да се „запази целостта на пазара“, според Маргрете Вестагер, вицепрезидент на ЕК. Тези субсидии възлизат на 6,3 милиарда евро за испанския пазар и 2,1 милиарда евро за португалския. Без тях средната цена през август щеше да бъде 377 евро/МВч, което означава, че те са намалили цената на едро на електроенергията с около 18%. За сравнение във Франция средната цена е около 500 евро/МВч.

В началото на септември германското правителство одобри нов план за 65 милиарда евро за облекчаване на натиска върху домакинствата на фона на нестихващата инфлация и непосилните разходи за енергия. Това е третият и най-сериозен пакет от мерки. За най-уязвимите социални групи (пенсионери и студенти) са предвидени преки финансови помощи, а освен това се осигурява по-евтин обществен транспорт и пренасочване на печалбите на енергийните компании за намаляване на крайните цени на горивата.

Въпреки всички финансови мерки обаче в страните от Западна Европа пряко се усещат не особено приятните последици от енергийните затруднения. Правителството на Испания бе принудено да ограничи служителите в офисите и магазините да не настройват климатика под 27°C през лятото, като респективно отоплението през идващата зима ще бъде ограничено до 19 градуса. Това важи във всички обществени и търговски сгради, включително барове, кина, театри, летища и гари. В Германия властите изключват осветлението в обществени и исторически сгради, спират фонтаните, намаляват отоплението и топлата вода в душовете на спортните зали и плувните басейни.

Преди дни президентът на Франция призова за рязко намаляване с 10% на потреблението на енергия в страната през следващите седмици и месеци, за да се избегне рискът от нормиране и съкращения тази зима. „Отговорът зависи от нас“, каза той, като призова французите да използват климатици и отопление „малко по-малко от обикновено“, за да избегнат прекъсвания на тока.

Вижте още:

Министър Георги Тодоров изрази желание за открита лекция, с която да се привлекат повече кандидати за работа в публичния секторМинистерство на...