Възможно ли е доларът да отстъпи водещата си позиция?

От XV век насам пет глобални империи са емитирали световната резервна валута (тоест тази, която най-често се използва от други страни) средно за период от 94 години. Последната такава валута е доларът, който има статут на резерв повече от 100 години. С други думи той вече е надвишил времето на своите предшественици. В последните месеци стойността на американския долар се покачи до невиждани от 20 години нива, а анализаторите побързаха да напомнят, че зелените банкноти нямат алтернатива и господството им е непоклатимо.

Вземайки предвид обаче нестабилността на американската икономика и безумно високата инфлация, предизвикана от емитирането на трилиони долари в рамките на година, е логично да си зададем въпроса дали наистина ролята на тази валута е стабилна и дали тя е ефективна за световната икономика.

Ако върнем графиката до началото на 21-ви век, можем по-скоро да заявим, че доларът в момента е близо до своя категоричен връх и цената му няма да се покачва повече. Нека си припомним, че дори когато фондовите борси в САЩ се сринаха при спукването на дотком балона, доларът продължи да расте, преди да влезе в период на спад, който започна през 2002 г. и продължи цели шест години. Подобна повратна ситуация може да е близо и сега, като според експертите този път спадът на щатската валута може да продължи още по-дълго.

Стойността на долара спрямо други основни валути сега е с 20% над дългосрочната си тенденция и над пика, достигнат през 2001 г. От 70-те години на миналия век типичният му възход продължава около седем години, докато сегашният подем е в своята 11-та година. Има и още един важен фактор – когато дефицитът по текущата сметка на дадена икономика е над 5% от брутния ѝ вътрешен продукт, това е ясен сигнал за предстоящи финансови проблеми.

Това важи с особена точност в развитите страни. Дефицитът по текущата сметка на САЩ вече е близо до този праг от 5%, който е надвишаван само веднъж от 1960 г. насам, а именно малко след дотком балона.

По принцип нациите виждат как техните валути отслабват, когато останалият свят вече не вярва, че могат да плащат сметките си. В момента САЩ дължат на света нетни 18 трилиона долара – сума, равняваща се на 73% от размера на най-голямата икономиката в света и далеч над прага от 50%, който често е предричал минали валутни кризи. Ако доларът е близо до навлизане в състояние на спад, въпросът е дали този период ще се проточи достатъчно дълго и дали ще е толкова сериозен, че да застраши статута му на най-доверената валута в света.

Истината е, че най-големите икономики в Югоизточна Азия извършват все повече плащания помежду си директно, като избягват долара. Малайзия и Сингапур са сред страните, които сключват подобни договорености с Китай, който също предлага подкрепа чрез юана на нации във финансови затруднения. Централните банки от Азия до Близкия изток създават двустранни валутни суап линии, също с намерението да намалят зависимостта си от долара.

Отвъд валутите на Голямата четворка – на САЩ, Европа, Япония и Обединеното кралство – се намира категорията „други валути“, която включва канадския и австралийския долар, швейцарския франк и ренминбито (китайския юан). Сега те представляват една десета от световните резерви, спрямо 2% през 2001 г. Техните печалби, които се ускориха по време на пандемията, дойдоха главно за сметка на щатския долар.

Доларовият дял от валутните резерви в момента е 59% – най-ниският от 1995 г. Цифровите валути, които все още не са в завършен вариант, също остават една дългосрочна алтернатива. Днес, точно както и в началото на века, доларът изглежда се възползва от статута си на сигурно убежище, но инвеститорите не бързат да купуват американски активи и съвсем не е ясно дали всички сляпо ще продължат да следват политики и стратегии, зависещи от една дълбоко компроментирана валута.

Вижте още:

Министър Георги Тодоров изрази желание за открита лекция, с която да се привлекат повече кандидати за работа в публичния секторМинистерство на...