Българският външен дълг продължава да расте, достигайки към края на юни 2025 г. 53,03 милиарда евро. Това представлява 47,2% от прогнозния БВП на страната. Данните на Българската народна банка (БНБ) показват сериозно увеличение от 18,6% спрямо същия период на предходната година, което е равно на 8,33 милиарда евро.
Основната част от дълга е дългосрочна – 42,5 млрд. евро, което формира 80% от общия обем. Краткосрочните задължения, с падеж до една година, възлизат на 10,5 млрд. евро, като и те отчитат значителен ръст от близо 1,9 млрд. евро.
Най-голям дял от външния дълг се държи от сектора „Държавно управление“ – 15,46 млрд. евро. Това увеличение с над 50% спрямо миналата година показва повишена зависимост на държавния бюджет от външно финансиране за покриване на разходите. Банковият сектор и другите финансови институции също отчитат бърз ръст на външния си дълг - над 34% за година, достигайки 9,48 млрд. евро.
Външният дълг на нефинансовите предприятия се оценява на около 13,44 млрд. евро, като се наблюдава леко увеличение в сравнение с предходния период. Интересно е да се отбележи, че вътрешнофирмените заеми, т.е. кредитите между компании в България, остават сравнително стабилни на ниво около 12,73 млрд. евро.
Наблюдава се леко намаление на външните задължения на БНБ до 1,92 млрд. евро. Растящият външен дълг предизвиква опасения за устойчивостта на българската икономика и необходимостта от внимателно управление на държавните финанси. Дълговата тежест може да ограничи възможностите за инвестиции и да забави икономическия растеж.
Увеличението на дълга в банковия сектор вероятно отразява повишеното търсене на кредитиране, както и необходимостта от допълнително финансиране за покриване на капиталови изисквания. Тези тенденции изискват внимателно наблюдение от страна на регулаторните органи, за да се предотвратят системни рискове.
Сферата на държавното управление демонстрира значително увеличаване на външния дълг, което е индикация за насищане на вътрешните ресурси за финансиране на публичните разходи. Задълбочен анализ на тези фактори е необходим за разработване на адекватна фискална политика.
Предвид текущата динамика на външния дълг, експертите призовават за предприемане на мерки за подобряване на фискалната дисциплина и привличане на повече преки чуждестранни инвестиции. Това ще помогне за намаляване на зависимостта от външно финансиране и укрепване на икономическата устойчивост на България.
Очакванията са, че ръстът на външния дълг ще продължи, ако не бъдат предприети ефективни мерки за стабилизиране на държавните финанси и стимулиране на икономическия растеж. Това може да доведе до повишаване на лихвените проценти и затрудняване на достъпа до кредитиране.
Анализаторите препоръчват на правителството да се фокусира върху структурните реформи, които ще подобрят конкурентоспособността на българската икономика и ще привлекат повече инвестиции. Това ще създаде условия за устойчив икономически растеж и ще намали необходимостта от външно финансиране.
