Ръст на разходите за жилища в ЕС: Кои страни отбелязват най-голямо увеличение?

Повишаването на разходите за живот е най-належащата грижа за повече от 90% от европейците според изследване на Европейския парламент от есента на 2022 г. Делът на разходите на домакинствата, предназначени за жилище, вода, електричество, газ и други комунални услуги се е увеличил значително през последните 20 години.

Официалните данни хвърлят светлина върху това какво стои зад това нарастващо безпокойство. Разходите за потребление на домакинствата показват разпределението за задоволяване на ежедневните им нужди, като храна, жилище (наем), облекло, енергия, здраве и транспорт.


Жилища, вода, електричество, газ и други горива представляват най-големия дял от потреблението на домакинствата в ЕС през 2022 г., представляващ 24,1%, според данни на Евростат. Следват храните и безалкохолните напитки с 13,6%, а транспортните разходи са 12,5%. Въпреки че класирането на тези категории остава последователно през последните 20 години, относителните им дялове се променят с течение на времето.

Какво включват разходите за „жилище, вода, електричество, газ“?

Според Евростат този разход включва:

- Реални наеми за жилища

- Условни наеми за жилища

- Поддръжка и ремонт на жилището

- Водоснабдяване и други услуги, свързани с жилището

- Електричество, газ и други енергийни ресурси

Условният наем на собствениците е оценка на жилищните услуги, потребявани от домакинствата, които всъщност не наемат жилището си според Службата за национална статистика. Може да се разглежда като сумата, която „не-наемателите“ плащат сами за жилищните услуги, които произвеждат.

Ето по-отблизо как са се променили разходите на домакинствата в ЕС и къде хората са засегнати най-тежко:

Ръст на разходите за жилища в ЕС: Кои страни отбелязват най-голямо увеличение?

Сравнявайки цифрите през 2002 г. с тези от 2022 г., най-значителната промяна е настъпила в разходите на домакинствата, които са се увеличили от 21,1% на 24,1%. Това представлява увеличение от 3 процентни пункта през двете десетилетия. Това означава, че ако общите разходи на едно домакинство са били 1000 евро през 2002 г., то би харчило по 211 евро за жилище. До 2022 г. тази сума би нараснала до 241 евро.

Увеличението подчертава нарастващото финансово бреме на основните разходи за живот върху европейските домакинства, което вероятно се дължи на нарастващите цени на жилищата и разходите за енергия през последните две десетилетия.

Когато се разглеждат разходите за здравеопазване, те са се увеличили с 22%, в сравнение с 14% увеличение за жилища. Но тъй като делът на жилищните разходи е значително по-голям, общото въздействие от увеличението на жилищните разходи е много по-голямо.
Започвайки от малко над 20% в началото на 2000-те години, делът на разходите на домакинствата за жилища и комунални услуги непрекъснато се увеличава, достигайки връх от близо 25% през 2013 г.

Ръст на разходите за жилища в ЕС: Кои страни отбелязват най-голямо увеличение?

След лек спад, делът отново се повишава по време на пандемията Covid-19, достигайки рекорд от 25,6% през 2020 г. Цялостното увеличение на разходите за жилища и комунални услуги през последните две десетилетия показва, че тези разходи са се превърнали във все по-съществена част от бюджетите на домакинствата, отразявайки по-широк икономически натиск и промени в разходите за живот в целия ЕС.

Ирландия отбелязва най-значителен ръст

В някои страни увеличението е по-изразено, надвишаващо 5 процентни пункта. Между 2002 г. и 2022 г. Ирландия отбелязва най-значителното увеличение, със зашеметяващите 7,1 процентни пункта, следвана от Испания и Италия с увеличения съответно от 6,3 процентни пункта и 5,4 процентни пункта. В 10 държави от ЕС увеличението надхвърля 4 процентни пункта, което подчертава широко разпространената възходяща тенденция в целия регион.

Няколко страни от Източна Европа, заедно с Швеция и Обединеното кралство, отбелязват спад в дела на разходите за жилища. Румъния, по-специално, претърпява най-значителен спад с намаление от 4,1 процентни пункта, докато Босна и Херцеговина и Сърбия също отбелязват значителни спадове.

Периодът на Covid-19

По време на пандемията от Covid делът на разходите на домакинствата за жилища скочи в почти всички страни, достигайки рекордни нива. През 2022 г. обаче, с отслабването на пандемията, този дял започна да намалява.

Като се вземат предвид пиковите нива, наблюдавани по време на пандемията, общото увеличение на жилищните разходи през последните две десетилетия става още по-впечатляващо.

Кои европейски страни харчат най-много за жилища и сметки?

Разходите за жилище, вода, електричество, газ и други горива като процент от общите разходи на домакинствата варират значително в Европа. През 2022 г. Словакия оглави списъка с повече от 30% от разходите, предназначени за жилища, вода, електричество, газ и други горива. Финландия и Дания я следват плътно, съответно с 29,6% и 29,1%, похарчени за жилища и сметки.

Ръст на разходите за жилища в ЕС: Кои страни отбелязват най-голямо увеличение?

Тези цифри показват, че страните от Северна и Централна Европа са изправени пред значителен финансов натиск, свързан с жилищата и комуналните услуги, най-вероятно воден от по-високите разходи за енергия или по-скъпите жилищни пазари.
За разлика от тях страните от Южна и Източна Европа като Черна гора, Турция и Албания имат много по-нисък дял, като Черна гора е само 11,6%, а Турция и Албания съответно 12,4% и 12,5%.

Жилищните разходи засягат най-силно домакинствата с по-ниски доходи

Неотдавнашен доклад на ОИСР за жилищата на достъпни цени подчертава, че жилищните разходи могат да наложат голяма финансова тежест на домакинствата, особено на тези с по-ниски доходи.
Степента на претоварване на жилищните разходи е тревожно висока сред водещите европейски икономики. През 2022 г. почти половината от частните наематели с ниски доходи в Обединеното кралство (49%) са изразходвали повече от 40% от доходите си за наем, следвани от 32% във Франция и 28% в Италия.

Вижте още:

Събитието откри „Седмицата на еврото“ с фокус влизането на България в еврозоната.Асоциацията на банките в България (АББ) подкрепи Десетата юбилейна...