Асен Василев се изказа много прибързано когато в интервю за БНР каза, че няма да има преговори с Газпром. България е на 85% зависима от руски газ в момента и каквото и да ви говорят пълна алтернатива на доставките почти няма как да има за следващия отоплителен сезон. Не, газът, който може да получим благодарение на интерконектора с Гърция не е достатъчен.
В момента на ниво ЕС активно се обсъжда енергийни договори вече да се сключват на ниво съюз, а не отделни страни членки. Но това още не се е случило и не трябва да се прибързва с такива смели изказвания. Би било много сконфузно ако няколко месеца или дори седмици по-късно се окаже, че всъщност нямаме друг избор в краткосрочен план освен да преговаряме с Газпром.
Вместо да избързва, Василев можеше примерно да каже, че решение за бъдещето на отношенията ни с Газпром ще се вземе след срещата на Европейския съвет тази седмица, на която ще се обсъжда най-вече тази тема. Или пък да каже, че ще се вземе някъде в идните седмици след като се изясни какво ще се случи с плановете за общоевропейски подход към енергийните договори.
От 1 юли се очаква да получаваме пълните 1 млрд. куб. м. азерски газ по интерконектора, но това стига само за около 1/3 от нуждите ни. За останалите 2/3 няма яснота и с оглед изказването на Василев изглежда просто ще се надяваме, че на ниво ЕС ще се измисли откъде да дойдат.
Категорично да откажеш преговори с настоящия доставчик на газ, от който зависиш на 85% преди да имаш ясни алтернативи може да е много безрасъдно. По-високи цени така или иначе са гарантирани, но така може дори да рискуваме недостиг, ако не се намерят други доставчици за по-малко от 6 месеца.