“Компенсациите” станаха неизбежни, но без траен модел - третираме симптома не самия кахър
Очаквано. И неизбежно. Без системни решения на европейско и родно ниво за повече “предлагане” в енергетиката - в разгара на зимата механизмите за компенсациите на бизнеса за космическите цени на ел. енергията и газа ще са без алтернатива. Особено за енергийно интензивните предприятия и тежката индустрия. Защото хубавото време ще свърши и ще дойде суровата зима, а цените на енергийните борси отново ще тръгнат нагоре. Затишие пред буря.
Добре, че за разлика от други “прогресивни държави”, ние не сме затворили въглищни и ядрени централи и днес крепим цялата си икономика от “свръхпечалбите им”. А явно, че в Брюксел им голям мерак да бъдат споделени солидарно тези “свръхпечалби” между бедни и богати държави - без значение кой е бил благоразумен и кой - стратегически безхаберен.
Фондът „Сигурност на електроенергийната система“ за изминалите три месеца е изплатил компенсации на бизнеса в размер на 2.23 млрд. лв., като всички тези средства са от свръхпечалбите на именно на държавните енергийни производители.
Изземането на свръхпечалбите и то на частни компании е нож с две остриета - трайното спадане на цените е функция на повече направени инвестиции от енергийните дружества, не по-малко. Иначе влизаме в порочен кръг на компенсации и високи цени.
А научи ли си урока ЕК? Не. До 2035г. нямало да има бензинови и дизелови коли. Това обаче значи повече ел. енергия - не по-малко, господа! Означава зарядни станции в изобилие и довеждащата инфраструктура за новите милион и половина електромобила у нас. Означава и сносно поддържани и нови пътища, а не рушащи се речни корита, в които да се дондуркаме като в миксер. И без които цели региона де факто са откъснати от България, застрашавайки националната ни сигурност.
И ако досега се радвахме на трошките “нов внос” от Германия - да не стане след 10-ина години изобщо возилата по нашите ширини да са лукс - без ръст в доходите няма как да абсорбираме цената на мегаскъпите батерии или ВЕИ, базирани на добива и преработка на редкоземни елементи, стратегически суровини и метали. Най-малкото сега е моментът да си развием добивната и преработвателната индустрии, ако искаме въобще да виреем в новите реалности.
С нашата жп мрежа и задаващия се “керосинов данък” за самолетите на ЕС - не ни трябва Шенген. Буквално физически ще ни откъснат от Европа, тия гении на “трансформацията” - зелена, червена и всякаква…
Разумен ход на Парламента да предвиди средства и за бизнеса ни - без индустрия няма заплати и цялата тежест отива на гърба на социалната система, за която ужким са много загрижени всички. Скачени съдове.
Противопоставянето на социално раними групи срещу успешно оцеляващи родни компании е изкуствено късогледа демагогия - убиеш ли кокошката, няма яйца в полога, няма и омлет за политическо раздаване.
Разходите за труд, енергоресурси и суровини на по-голямата част от родния бизнес изпреварват чувствително приходите му и това изяжда маржа на печалба, водейки до спад на и без това погиналите инвестиции у нас - като дял те са два пъти по-малко от началото на века, когато растяхме и топяхме дълга си. Сега се свиваме икономически и задлъжняваме бързо. И губим конкурентоспособност. Просто като ден.
“Компенсацията”, разбира се, трябва и може да е само временна мярка - кучето е заровено в трайните и устойчиви решения - “дълги” договори за ел. енергия и газ, собствени централи и добив.
Защото вече и за пеленачетата е ясно: смъртта на изкопаемите горива - нефт, газ, въглища - и ядрената енергетика е много силно преувеличена. И това става все по-ясно не само у нас, а и в цялата излъгана от твърде либералния си политическия “елит” Европа.
