България, определяна често като най-бедната държава в Европейския съюз, официално стана 21-вият член на еврозоната. С този ход страната изпревари по-проспериращи кандидати като Полша, Чехия и Унгария, отбелязва в свой анализ Би Би Си.
За младите и предприемчиви българи в големите градове това е оптимистичен скок към европейския мейнстрийм. Приемането на единната валута се разглежда като логично продължение на членството в НАТО, ЕС и Шенгенската зона.
Сред по-възрастното и консервативно население по селата обаче замяната на лева с еврото предизвиква притеснения. Българският лев, чието име означава „лъв“, е официална валута от 1881 г. насам.
Валутата ни е обвързана с европейските парични единици още от 1997 г., първоначално чрез германската марка. Настоящите проучвания показват, че 6,5-милионното население на страната остава разделено по темата за еврото.
Политическата нестабилност допълнително усложнява прехода към новата валута. Коалиционното правителство на премиера Росен Желязков подаде оставка на 11 декември, изпреварвайки вот на недоверие след протести срещу бюджета.
През последните четири години България е преминала през седем парламентарни избора. Осми поредни избори изглеждат напълно вероятни в началото на следващата календарна година.
Тодор, собственик на малък бизнес в Габрово, изразява своето несъгласие с начина, по който се въвежда еврото. Той смята, че при евентуален референдум 70% от гражданите биха гласували против промяната.
Референдум за еврото беше предложен от президента Румен Радев, но предложението бе отхвърлено от досегашното правителство. Бизнесът на Тодор страда от висока инфлация и спад в продажбите, подхранвани от несигурността.
На другия полюс е Огнян Енев, собственик на чайна в София, който вижда в еврото просто техническа промяна. Според него много българи вече са свикнали с цените в евро при покупка на имоти и автомобили.
Близо 1,2 милиона българи в чужбина изпращат средства към страната в евро от години. Търговците вече се подготвят с наличности от новите монети и банкноти за предстоящия преходен период.
През целия месец януари ще се плаща в двете валути, като рестото задължително ще бъде в евро. От 1 февруари българският лев ще излезе от обращение и плащанията с него ще бъдат прекратени.
Енев се надява еврото да улесни търговията му с партньори от еврозоната, Китай и Япония. От август 2025 г. всички търговски обекти са законово задължени да обявяват цените в двете валути.
Курсът е фиксиран на 1,95583 лева за едно евро, което улеснява преизчисляването. Създадени са и надзорни органи, които да предотвратят спекулативното закръгляне на цените нагоре след прехода.
Забелязва се тенденция за намаляване на някои цени, включително минимален спад в цената на градския транспорт в София. Дизайнът на новите монети цели да запази символите на българския суверенитет.
Монетата от 1 евро изобразява Св. Иван Рилски, а тази от 2 евро – Паисий Хилендарски. По-малките евроцентове носят лика на Мадарския конник, символ на ранната българска държавност от VIII век.
Пред страната стоят два пътя: успешният „балтийски модел“ с реформи и растеж или „италианският модел“ на стагнация. Бъдещето ще покаже как новата валута ще повлияе на икономическото развитие на България.
