След присъединяването към Шенген и еврозоната, България трябва да пренасочи фокуса си към растеж, базиран на инвестиции. Според Росен Иванов, председател на Управителния съвет на BESCO, това изисква качествено нова философия и промяна в държавните политики. Тази трансформация е ключова за постигането на дългосрочна и устойчива икономическа стабилност.
В момента страната ни се нуждае от фундаментално пренасочване от модела на потребление към активна инвестиционна дейност. Подобен преход налага сериозни законодателни промени и нов начин на управление в държавните структури. Сега е моментът за привеждане в действие на икономически политики, които да подкрепят този нов курс.
За успешното привличане на инвеститори е необходим по-добър национален маркетинг и коренна промяна в начина, по който България се рекламира пред света. Експертът подчертава, че трябва да се премине към реални действия въз основа на вече приетото законодателство. Без активна рекламна стратегия страната трудно ще реализира инвестиционния си потенциал.
Въпреки положителните стъпки като данъчните облекчения за развойна дейност и визите за дигитални номади, бизнес средата все още се нуждае от подобрение. Промените в Закона за насърчаване на инвестициите и новите предложения в пенсионната система са крачки в правилната посока. Необходими са обаче още усилия за премахване на административните пречки пред предприемачите.
В момента от BESCO подготвят анализи за важни промени в Кодекса на труда и Търговския закон. Целта е да се премахнат остарелите бюрократични бариери, които спъват бизнеса в ежедневието му. Новите мерки в трудовото законодателство трябва да осигурят по-голяма гъвкавост на пазара на труда.
Иванов подчертава, че усилията не трябва да се ограничават само до чуждите капитали, а да обхванат и наличните вътрешни ресурси. В пенсионните фондове се съхраняват над 30 млрд. лева, които в момента не се инвестират в страната заради липса на достатъчна законодателна рамка. Въвеждането на мултифондовете би дало достъп на тези средства до алтернативни инвестиции и частен капитал.
Стимулирането на капиталовия пазар би позволило на българските перспективни компании да се възползват от местните ресурси. Така средствата няма да се търсят само от чужбина, а ще остават и ще работят в рамките на националната икономика. Този подход би донесъл пряк ефект върху развитието на местната бизнес екосистема.
Прогнозите на Световната банка сочат, че икономиката на България ще се разшири с 2,9% през настоящата година. В същото време се наблюдава тенденция бизнесът да задържа своите инвестиционни планове в началото на периода. Това прави въпроса за активирането на вътрешните капитали още по-актуален.
Към момента над 100 млрд. лева се съхраняват в депозити на домакинствата, което заедно с пенсионните фондове формира ресурс от 130 млрд. лева. Голяма част от тези средства са вложени в имоти или стоят на влог, вместо да бъдат реинвестирани. Дори малък процент от тях би оказал огромен ефект, ако се насочи към стартъп екосистемата.
Шенген и еврозоната са важни стъпки, но стратегическите цели пред България са още по-високи. Основен приоритет трябва да бъде достигането на средноевропейските доходи в рамките на следващите 10 до 15 години. Тази амбициозна задача е изпълнима само при наличие на правилен икономически фокус.
Втората голяма цел пред страната е преодоляването на бедността и социалните и регионалните неравенства. Това изисква реални действия и целенасочена държавна политика в дългосрочен план. Към 15 януари 2026 година тези предизвикателства остават водещи за икономическия дневен ред на България.
