Изминалата година се превърна в историческа за автомобилния сектор в България, поставяйки нов рекорд по продажби на нови леки автомобили. Постигнатите резултати подобряват досегашния връх от 2008 г., като пазарът е реализирал близо 6000 доставки повече в сравнение с предходната 2024 г. Данните бяха представени от Александър Костадинов, председател на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители (ААП).
Докато сегментът на лекотоварните автомобили отчита лек спад, този на тежкотоварните камиони продължава устойчивия си възходящ тренд. Този контраст е ясен индикатор за текущите нужди и инвестиционни планове на местния бизнес. Експертите обясняват рекордните продажби с повишената покупателна способност на населението и промяната в нагласите на българския потребител.
Все повече българи осъзнават, че покупката на нов автомобил е икономически по-изгодна в дългосрочен план спрямо разходите за поддръжка на употребявано превозно средство. Въпреки това регулаторната рамка в страната остава по-скоро неблагосклонна към обновлението на автопарка. Според Костадинов България запазва славата си на страната с най-стари коли в Европа поради липсата на стимули за екологичен транспорт.
Настоящата система фактически фаворизира вноса на стари и замърсяващи автомобили. Например при покупка на 10-годишна кола от физическо лице от ЕС начисленото ДДС е нула, а ежегодният данък е по-нисък. В същото време придобиването на нов автомобил е натоварено с пълен размер на ДДС, което облагодетелства вторичния пазар.
По отношение на електрическата мобилност сегментът заема едва 5% от общия пазар с реализирани между 2500 и 3000 единици за миналата година. Към момента по българските пътища се движат общо около 25 хил. електромобила. На фона на общ парк от 3,6 млн. превозни средства, този дял остава нищожен и не влияе съществено на общите нива на замърсяване.
Необходима е целенасочена държавна стратегия, която да включва принципа „замърсителят плаща“ и директни стимули за покупка на електрически превозни средства. Въвеждането на нисковъглеродни зони в големите градове също е ключов фактор за ускоряване на прехода. Модернизирането на пазара зависи пряко от готовността на институциите да синхронизират родната система с европейските екологични стандарти.
В глобален мащаб въпросът за конкурентоспособността на европейските производители спрямо китайските и американските концерни остава отворен. Глобалните амбиции за електрификация се сблъскват с нови предизвикателства, определяни от анализаторите като „зима за електромобилите“. Тези глобални тенденции пряко рефлектират върху динамиката на пазарите и ценообразуването на най-луксозните модели през 2025 г.
