ОББ: По-висок икономически ръст от очаквания през първото тримесечие

• Според предварителните изгладени данни на НСИ, реалният годишен ръст през първото тримесечие достигна 2.3% на фона на спадаща, но все още висока инфлация

• ОББ коригира нагоре прогнозата си за 2023 г. - от 1.5% на 1.8%, а тази за 2024 г. надолу - от 2.7% на 2.5%

• Бумът е сектора на недвижимите имоти в България - далеч по-умерен, в сравнение с други държави от ЕС


Анализирайки динамиката на брутния вътрешен продукт за първото тримесечие на тази година на фона на спадаща, но все още висока инфлация, ОББ коментира ключовите моменти въз основа на наличните данни към момента.

Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените данни на НСИ брутният вътрешен продукт регистрира реален ръст от 2.3%.

„През първото тримесечие ръстът се движеше от крайното потребление, което се ускори умерено с 2.1% спрямо същото тримесечие на 2022 г., очаквано повлияно от все още високата инфлация, която ерозира покупателната способност на населението.”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

„Положителен факт за тримесечието беше, преди всичко, ръстът на инвестициите с 1.8% - това се случва за второ поредно тримесечие, след седем тримесечия на спад преди това“, допълни Калчев.

Нетният експорт за периода януари-март бе отрицателен при годишен приръст на износа с 2.3% и забавяне на вноса с 2.3%. От своя страна запасите за тримесечието се свиха на годишна база, което също е положително развитие на фона на значителното натрупване на запаси в предходни периоди.

„По-доброто представяне през първото тримесечиие идва в известно противоречие с глобалните тенденции (Германия влезе в техническа рецесия, но са по-ниски цените на газа и петрола), но е и под въздесйтвие на местни фактори (все още ниски лихви, по-висок ръст на заплатите). В резултат на това, повишихме прогнозата си за цялата 2023 г. от 1.5% на 1.8%, оставайки консервативни, предвид глобалните и местни рискове (в т.ч. рисковете в политическата сфера, очакване за плавно покачване на лихвите и др.).“, обясни Емил Калчев.

Инфлацията отново намаля през април – от 12.1% към март (хармонизирана) на 10.3% (спрямо април 2022 г.). Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 13.0% на 12.1% през април. Т. нар. потребителска инфлация (по националната методология) съответно се забави, като стабилно регистрираше малко по-високи стойности.

„Що се отнася до недвижимите имоти, по-спокойното отношение спрямо цените, в които икономическите актьори все още виждат по-скоро шансове, отколкото рискове, съответства на по-стабилното положение на България в сравнение с други европейски страни - след Франция и Белгия, където ръстът на цените бе най-консервативен, но преди Унгария, Чехия, Германия и Словакия, където буквално те излетяха в небесата.“, заключи д-р Калчев.

Вижте още:

„Старият дъб“ е специално място. Това не е само последната оцеляла кръчма, но и единственото останало обществено място, където могат да се срещат...