Годишното проучване на Агенцията по заетостта регистрира осезаемо охлаждане в намеренията за наемане на нови служители спрямо предходната година. Данните показват, че работодателите възприемат по-реалистични стратегии, като се наблюдава изместване на интереса към позиции за нискоквалифициран труд. Същевременно секторният анализ потвърждава задълбочаващ се недостиг на кадри в сферите на образованието, здравеопазването и транспорта.
Търсенето остава силно съсредоточено в няколко ключови икономически центъра в страната. Динамиката по отрасли разкрива сериозен натиск в туризма и услугите, докато индустрията и строителството демонстрират по-предпазливи очаквания. Този годишен преглед предоставя детайлен поглед върху краткосрочните нужди на пазара за следващите 12 месеца.
Към средата на 2025 г. общият обем на планираните назначения в България се оценява на над 231 хиляди позиции. Тази цифра бележи спад от около 12% спрямо 2024 г., което представлява намаление с близо 31 хиляди работни места. Важно е да се уточни, че тези данни често отразяват идеалния сценарий за бизнес експанзия, надвишаващ реалния капацитет за абсорбиране на кадри.
Структурата на пазара показва, че професиите с квалификация доминират, като за тях са заявени 129 хиляди работни места или 56% от общия дял. Този сегмент обаче се свива значително спрямо предходните 153 хиляди позиции, което е ясен сигнал за оптимизация на разходите за персонал. Бизнесът започва все по-активно да търси нискоквалифицирани работници, за да компенсира недостига в другите категории.
Най-сериозни дефицити се наблюдават при машинните оператори, където търсенето расте със 17%, и в ресторантьорския сектор, където нуждите от сервитьори и бармани са скочили с 91%. В контраст, строителният бранш отчита рязък спад от 57% в търсенето на общи работници. Тенденцията сочи към пренасочване към специализирани кадри като инсталатори и техници в контекста на етапите в строителния цикъл.
В индустриалния сектор производствата с по-ниска добавена стойност продължават да изпитват глад за кадри, макар и в по-малки мащаби поради ниските нива на заплащане. Позициите, изискващи висше образование, съставляват едва 21% от общото краткосрочно търсене, възлизайки на 49 хиляди души. Този сегмент се е свил с 18% за година, което подчертава трудностите при привличането на висококвалифицирани специалисти.
Секторите образование и здравеопазване остават критични точки на картата на труда с най-големи нужди от учители, медицински сестри и лекари. Силно търсене се отчита и при шофьорите, където ръстът е 51%, както и при строителните инженери с повишение от 76%. Държавните системи продължават да страдат от хроничен дефицит, въпреки текущите политики за повишаване на възнагражденията.
Интересно развитие се наблюдава при неквалифицирания труд, където търсенето нараства с 8% до общо 54 хиляди позиции. Работодателите се опитват да запълнят празнините, като наемат хора без опит за задачи, които могат да се усвоят директно на работното място. Това е част от стратегията за справяне с ограничената работна сила в страната.
Географски пазарът на труда остава силно поляризиран, като 10 области генерират над 64% от всички планирани назначения. Пловдив води класацията с над 27 хиляди потенциални работни места, следван от София-град и Благоевград. В дъното на списъка с минимално търсене остават регионите Ямбол, Перник и Ловеч.
Спецификата на регионите показва, че докато в Пловдив се търсят строители и машинни оператори, в София фокусът е върху електротехници и болногледачи. Морските центрове Варна и Бургас залагат основно на туризма, търговията и техническите кадри. Тези данни отразяват икономическото преструктуриране, при което туризмът се възстановява, а индустрията леко забавя темповете си.
Общото отрезвяване на пазара е следствие от липсата на квалифицирани кадри и трудната конкуренция за работници от чужбина. Бизнесът се изправя пред реалността на свитото предлагане, което налага по-стиковъчен подход при планиране на човешките ресурси. Процесите на икономическа трансформация продължават да диктуват новите изисквания към труда в България.
