Четирите национално представителни работодателски организации призоваха президента и омбудсмана да сезират Конституционния съд относно удължителния бюджет. В отворено писмо от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се изразяват опасения за сериозни нарушения на основния закон. Според бизнеса приетите текстове създават предпоставки за незаконно поемане на нов държавен дълг в размер на 1 млрд. лева.
Четирите национално представителни работодателски организации призоваха президента и омбудсмана да сезират Конституционния съд относно удължителния бюджет. В отворено писмо от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се изразяват опасения за сериозни нарушения на основния закон. Според бизнеса приетите текстове създават предпоставки за незаконно поемане на нов държавен дълг в размер на 1 млрд. лева.
Парламентът прие удължителния закон на 17 декември, залагайки увеличение на минималната работна заплата до 620 евро от 2026 година. Допълнително беше гласувана и еднократна индексация на доходите в бюджетния сектор спрямо натрупаната инфлация за 2025 година. Тези текстове минаха през Бюджетната комисия и бяха окончателно приети като част от удължителния закон за 2026 г.
АОБР предупреждава, че в зависимост от тълкуването и потенциалното повторно удължаване, тези мерки ще изискват между 0,5 и 1 млрд. лв. нов дълг. Работодателите подчертават, че липсва законово основание за подобен финансов ход, а служебното правителство не е оправомощено да го извърши. Поради тези причини организацията счита, че законът противоречи на Закона за публичните финанси и на Конституцията.
Бизнес организациите са категорични, че законът се приема в момент на сериозно накърнено институционално доверие. Подадената оставка на правителството прави институциите неспособни да приемат редовен Закон за държавния бюджет с ясно политическо мнозинство. Това бе предшествано от внасяне на официално предложение от кабинета към парламента за използване на удължителна процедура.
Работодателите настояват, че подобни финансови решения не трябва да се вземат от отиващ си парламент без стабилно мнозинство. Те подчертават, че в предизборна ситуация отговорността за държавните финанси става опасно неясна и размита. Междувременно по данни на „Мяра“ над половината българи обвиняват всички политически партии за липсата на редовен бюджет.
