Секторът на изнесените услуги, или така наречената индустрия на знанието, демонстрира устойчив растеж и през 2024 г., отбелязвайки 7,6% ръст на приходите, което потвърждава предварителните очаквания. Тези данни са извлечени от новия годишен доклад на Асоциацията на индустриалния капитал в България (AIBEST), обхващащ дейността на 833 компании.
При тази структура, близо половината от компаниите (412, или 49,5%) оперират в сферата на IT аутсорсинга, докато изнесените бизнес процеси заемат второ място с 388 фирми (46,6% от общия брой).
Темповете на растеж на приходите и броя на служителите показват видимо забавяне, което според оценката на AIBEST е естествен резултат от пренасочване на фокуса към генериране на по-висока добавена стойност и интензивно развитие на човешкия капитал.
Наблюдава се значителен ръст на компаниите, занимаващи се с научноизследователска и развойна дейност (R&D), като те вече са 33 (4% от общия брой), но акумулират 18% от приходите на сектора. В тези развойни звена работят 14% от общо 105 436-те служители, като трудовите разходи за R&D дейности отбелязват драстичен ръст от 47,2%, което е в пъти повече спрямо средния за сектора от 12,3%.
Като цяло, секторът се насочва към предлагане на услуги с висока добавена стойност, които задължително изискват висококвалифицирани специалисти и съответно по-високо заплащане, подчерта председателят на AIBEST, Йордан Гинев. Той категорично заяви, че развойната дейност е бъдещето за българската индустрия на знанието.
Гинев коментира и очакванията за криза в сектора заради изкуствения интелект (AI), като посочи, че данните не го потвърждават, тъй като българските компании успешно са се трансформирали. Той заключи, че България е притегателна дестинация за предоставяне на все по-комплексни услуги с висока добавена стойност, като дейностите, които AI би заменил, не са доминиращи тук.
За запазване на положителната траектория, според Гинев, ключови са предвидимостта на фискалната политика и държавните инвестиции, както и прозрачност в процесите на вземане на решения и наличието на ясна дългосрочна стратегия, като призна, че и в трите области има много поле за подобрение.
През последните 3-4 години се наблюдава нестабилна политическа ситуация, но относително стабилна бюджетна политика – публичните разходи се увеличават за сметка на ръста на данъците, независимо от управляващата партия. Въпреки това, критични за развитието на индустрията теми не намират отражение в тези политики, отбеляза председателят на организацията.
Илия Кръстев, председател на БРАИТ, изрази опасения, че бюджетът вероятно няма да бъде приет преди средата на годината, прогнозирайки липса на стабилност без активно участие на бизнеса в процесите. Той коментира, че когато бизнесът не изразява позиции, политиците се фокусират върху действия с електорални ползи.
Технологичните компании вече реагираха публично на първия проект за държавния бюджет, като същевременно взеха решение да не действат като буфер при евентуално увеличение на осигурителните вноски и данъците, като служителите няма да бъдат уведомявани за промените във възнагражденията си. Компаниите стартират вътрешни кампании за комуникация на връзката между макрорамката и условията за правене на бизнес.
Кръстев заяви, че бизнесът започва да участва по-активно в политиката, след като преди това е бил използван предимно за маркетингови цели без стратегическа визия. Той очерта и конкретни мерки, които смята за необходими за подобряване на средата.
Сред предложенията са отвързване на минималната от средната работна заплата с цел ограничаване на растежа на публичните разходи, премахване на 9% празни щатове в администрацията, свързани с непрозрачно разпределяне на бонуси, и ограничаване на сивата икономика.
Кръстев отбеляза, че макар тези мерки да не са пряко свързани с технологичния сектор, именно той понася увеличаващото се тежест, тъй като оперира изцяло на светло. Йордан Гинев добави, че не трябва да има противопоставяне между секторите, особено по призиви, че „ИТ секторът има високи заплати“, тъй като навлизането на високите технологии е основополагащо за развитието на всяка сфера през следващото десетилетие, а с иновациите идва и промяната в стандарта.
Момчил Василев, управляващ директор на Endeavor Bulgaria, акцентира върху необходимостта страната да използва географското си положение за привличане на проекти, свързани с AI инфраструктура и свързаност, както и големи капиталови инвестиции. Той подчерта, че надеждността и цената на електроенергията ще придобият все по-голямо значение.
Необходима е и реформа на законодателството, което регламентира технологичния трансфер между университетите и бизнеса. Василев заяви, че несигурността не е уникална черта на България и ако обществото и държавата имат обща цел за развитие като икономика с висока добавена стойност, това трябва да бъде водещ принцип, независимо кой поеме управлението.
Той допълни, че страната разполага със силна основа, тъй като „легендата за качеството на нашия технически талант все още битува в световен план“, което е силен, но не и достатъчен аргумент при разговорите с международни инвеститори.
