Икономическото развитие на България, съчетано с непредвидими фактори, може да доведе до надвишаване на бюджетния дефицит от 3% от БВП през 2025 и 2026 година. Това предупреди ръководителят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) у нас, Фабиан Борнхорст, по време на среща с Комисията по бюджет и финанси в парламента.
За подобряване на фискалната позиция, Борнхорст препоръча политики за фискално затягане и повишаване на събираемостта. Предложенията включват преминаване към прогресивна данъчна система, премахване на максималния осигурителен доход, увеличаване на пенсионните вноски и овладяване на разходите за възнаграждения в публичния сектор. Също така, той акцентира върху преосмислянето на социалните разходи, които често са обвързани с минималната или средната работна заплата.
"Фискалната политика за следващата година не трябва да бъде експанзионистична, а насочена към стягане", категоричен бе Борнхорст. Той подчерта необходимостта от идентифициране на мерки, които да свият разходите с до 1% от БВП, постижимо чрез комбинация от мерки в приходната и разходната част на бюджета.
Борнхорст отбеляза, че фискалната политика следва да се преориентира от подкрепа на потреблението към подкрепа на инвестициите. Той открои три ключови постижения за България през годината – приемането на бюджета, предоговарянето на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и присъединяването към еврозоната.
Икономиката на страната показва силно развитие, като се прогнозира 3% ръст на БВП, подкрепен от потреблението, кредитната експанзия и облекчената фискална политика. Рекордно ниската безработица показва силно затегнат пазар на труда.
Наблюдава се повишаване на инфлацията, като основни фактори са икономиката, която се представя над своя потенциал, и динамиката на възнагражденията. Увеличението на минималната работна заплата, обвързана със средното възнаграждение, води до вторични ефекти и индексация в частния сектор, както и в социалните плащания.
Борнхорст посочи, че застаряващото население, разходите за отбрана, както и секторите образование и вода, ще изискват значително по-високи инвестиции в бъдеще. Ефективността на разходите трябва да се подобри, преди да се постави въпросът дали данъчният модел е достатъчно адекватен за финансиране на всички нужди.
"В средносрочен план е редно да се обсъди и да се премине към по-прогресивен модел на данъчно облагане", заяви Борнхорст, добавяйки, че това ще увеличи приходите и ще помогне за преодоляване на неравенствата. Препоръчва се и подобряване на модела при втория и третия стълб на пенсионната система чрез многофондов модел.
По отношение на пенсионните осигурителни вноски, МВФ препоръчва увеличение с 1% от 2026 г., а не от 2027 г. както е предвидено в средносрочната прогноза. Фондът повдига въпроса за максималния осигурителен доход, който остава на сравнително едно и също ниво въпреки постоянния ръст на заплатите.
При всяко решение за данъчната система и социалните плащания, Борнхорст призовава за продължаване на политиката за повишаване на събираемостта и разработване на мерки за справяне с бъдещи предизвикателства, особено в пенсионната система.
Председателят на бюджетната комисия, Делян Добрев, благодари на мисията на МВФ, но посочи, че правителството няма да предприеме стъпки за преминаване към прогресивна данъчна система и премахване на максималния осигурителен доход. "Всичко останало ще бъде възприето в следващия бюджет", увери Добрев, съгласявайки се с необходимостта от мерки за овладяване на инфлацията и контрол върху покачването на заплатите в публичния и социалния сектор.
Мисията на МВФ, водена от Фабиан Борнхорст, е в България от 10 до 23 септември 2025 г., провеждайки срещи с ключови институции и представители на бизнеса.
