Преходът към безкешово общество изглежда като глобална тенденция, подкрепена от множество институции и организации. Докато идеята за пълно премахване на кеша все още е предмет на дебати, много субекти активно работят за насърчаване на електронните плащания и създаване на необходимата инфраструктура за тях.
Организации като Световната банка и Международният валутен фонд подкрепят и насърчават преминаването към безкешови общества, особено в развиващите се страни. Те предоставят финансиране и техническа помощ за развитие на платежните системи. Към това лоби можем да добавим и големите технологични и финансови компании, чиито интереси са ясни и логични.
Затова не е изненада, че на политическо ниво темата е широко застъпена, особено в най-развитите държави.
Въпреки всичко това, хората далеч не изглеждат напълно готови за този скок в бъдещето, или поне не навсякъде по света. Дори в Европа има очевидно разделение по въпроса.
Къде моделът е почти изцяло реализиран?
Фактите са категорични, че скандинавските страни са по-подготвени за бъдеще, в което парите вече не се използват в транзакции, спрямо останалата част от Европа. Конкретно Норвегия е най-подготвена за безкешово бъдеще – тя има много нисък брой банкомати, а около 96% от населението използва онлайн банкиране. Финландия и Дания са на второ и трето място в анализа, защото имат повече банкомати от Норвегия и малко по-малко платежни терминали, но приблизително същия процент хора, които използват онлайн банкиране.
Холандия, Швеция, Исландия, Естония, Литва, Кипър и Швейцария завършват класацията на топ 10 в анализа, докато държави като Армения, Грузия и Германия са най-малко адаптирани към безкешовите системи.
През 2016 г. най-голямата банка в Норвегия DNB призова да се спре използването на пари в брой, тъй като беше загрижена за незаконни дейности като пране на пари.
Пандемията от COVID-19 също увеличи безкасовите плащания в целия свят, като те се повишиха от средно 91 такива плащания на човек всяка година през 2017 г. до приблизително 135 през 2020 г., според Световната банка.
Бихме могли да кажем, че по-голямата част от потребителите в Европа предпочитат да плащат с карти или други безкешови средства, защото е по-удобно, но все пак 60% от анкетираните все още казват, че искат да има наличен начин да се плаща в брой.
Какви недостатъци и опасения изтъкват противниците на безкешовия свят?
Едно общество без пари в брой не би било добро за всички. Според доклад, публикуван преди пандемията през 2019 г., близо един на всеки пет британски граждани може да бъде изоставен от прехода към транзакции само с цифрови технологии. Възрастните хора може да се чувстват по-малко комфортно с технологиите и по-малко способни да преминат от физическа валута към тях. Хората с ниски доходи или дългове също намират парите в брой по-лесни за управление.
Друг потенциален недостатък се отнася до сигурността. Въпреки че изоставянето на парите в брой помага за намаляване на кражбите и измамите, за много потребители данните са повод за безпокойство. Заплахите от организирани киберпрестъпници са много реални и те често намират нови начини за пробиване на установени системи за сигурност.
Когато плащаме цифрово, винаги оставяме цифров отпечатък, който лесно се следи от финансовите институции. Разбираемо е, че потребителите се притесняват от това, че техните данни се събират или проследяват от големите фирми и правителствата.
Освен за отделните потребители, обществото без пари в брой може да се окаже скъпо и за малкия бизнес. Повечето плащания с кредитни карти и мобилни плащания са съпътствани от такса за обработка до 3%, което бързо може да изяде по-малките маржове на печалба.
В един непредвидим свят винаги има загриженост относно уязвимостта на системата. Колко устойчива е технологията, която поддържа общество без пари в брой? Природни бедствия или дори широкомащабни кибератаки могат да направят цели финансови системи безполезни, като попречат на хората да получат достъп до парите си или да купят това, от което се нуждаят. В този сценарий старомодното физическо качество на парите изглежда успокояващо.
Въпреки бързото развитие на удобни, безпроблемни дигитални методи за плащане, 100-процентовото безкешово общество остава далечна перспектива.
Вместо безкасовото да се превърне в единствената опция, може би е по-вероятно да видим сближаване между използването на пари в брой и мобилните плащания – баланс между дигиталното и физическото, който предоставя свобода на избор.
Изборът е ключов. Всеки има право да харчи и да банкира според собствените си условия. Ако това означава лицево разпознаване, и биометрично удостоверяване, тогава технологията е готова, но клиентите определено не са и това не може да не бъде взето предвид.
