Новата китайска ракета Long March 12 направи успешен встъпителен полет в събота, поставяйки два експериментални спътника в орбита и тествайки подобрени двигатели с по-висока тяга, които ще позволят на евентуална по-голяма китайска ракета-носител да изпрати астронавти на Луната.
Long March 12 е най-новият член на китайската ракетна фамилия Long March, която лети, откакто Китай изстреля първия си сателит в орбита през 1970 г. Технологиите са еволюирали значително оттогава и сега включват набор от ракети носители с различни размери и дизайни.
Версиите на ракетите Long March 2, 3 и 4 летят от 70-те и 80-те години на миналия век, изгаряйки същата токсична смес от хиперголични горива като ранните междуконтинентални балистични ракети на Китай. Съвсем наскоро Китай представи ракетите Long March 5, 6, 7 и 8, използващи по-чистата комбинация от керосин и течен кислород. Тези нови ракети предоставят на Китай спектър от възможности за изстрелване на малки, средни и тежки товари.
Защо тогава има още една ракета Long March?
Една от причините е, че китайските служители търсят по-евтина ракета за разполагане на хиляди малки сателити за интернет мега-съзвездията на страната, които да съперничат на мрежата Starlink на американската SpaceX. Друга мотивация е да се демонстрира ефективността на модернизирани ракетни двигатели, нови технологии и свежи дизайни, някои от които изглежда копират ракетата Falcon 9 на SpaceX.
По-специално, Китай ще използва варианта YF-100K на тежкотоварната ракета Long March 10 в процес на разработка, за да изстреля китайски астронавти до Луната. Най-тежката версия на Long March 10 ще използва 21 от тези двигатели YF-100K на основната си сцена и усилватели с ремъци.
Тези стартиращи проекти се развиват с благословията на китайското правителство и в много случаи стартират чрез използване на излишно военно оборудване и инвестиции от китайски местни или провинциални правителства. Китайската комунистическа партия обаче им позволява да набират капитал от частни източници и те работят на търговска основа, почти изключително за обслужване на вътрешните китайски пазари.
В съединените щати Falcon 9 на SpaceX засега е доминиращият лидер в космическата индустрия. Повечето от изстрелванията на Falcon 9 са запълнени до капацитет със собствените интернет сателити Starlink на SpaceX, но много мисии летят само с частично запълнени обтекатели на полезен товар. Все пак тя е по-достъпна като цена на килограм от всяка друга американска ракета.
В Китай, от друга страна, нито един от комерсиалните стартъпи не се очертава като ясен лидер. Когато това се случи, ако Китай позволи на пазара да функционира по истински пазарен начин, някои от многото китайски ракетни компании вероятно ще се откажат.
Правителството на Китай обаче има стратегически интерес да поддържа портфолио от ракети и стартови площадки, също както и това на САЩ.
Лунната програма на САЩ обаче се забавя, отчасти защото скафандрите и апаратът за кацане на Луната не са готови. Само преди няколко години подобен сценарий би изглеждал малко вероятен, но сега изглежда, че има реалистична възможност Китай да победи САЩ в надпреварата, която Америка всъщност е започнала.
Лунната програма на НАСА се нарича Артемида. САЩ са включили международни и търговски партньори, за да разпределят разходите си. НАСА изготви план за връщане на американски ботуш на лунна почва в рамките на три мисии. През ноември 2022 г. НАСА изстреля своя космически кораб Orion на обиколка около Луната без хора на борда. Това беше мисията на „Артемида I“.
„Артемида II“ беше отложена за 2026 г. преди броени дни, поради технически съображения. Идеята на тази мисия е да се обиколи Луната с четиричленен екипаж, който да се върне обратно. На свой ред, „Артемида III“ е отложена за 2027 г., като идеята мъж и жена да кацнат на луната.
Междувременно космическата програма на Китай изглежда се движи с добра скорост, без значителни повреди или забавяния. През април 2024 г. китайските космически служители обявиха, че страната е на път да изпрати своите астронавти на Луната до 2030 г.
Това е изключителна траектория за страна, която изстреля първия си астронавт през 2003 г. Китай експлоатира космически станции от 2011 г. и отбелязва важни, предизвикателни първи неща чрез своята програма за изследване на Луната Chang'e.
Има ли значение дали първите селенавти от 21-ви век са китайци или американци? Това до голяма степен е въпрос за връзката между правителствата и техните граждани, както и между нациите.
Демократичните правителства зависят от обществената подкрепа, за да запазят финансирането за скъпи, дългосрочни начинания – и престижът е важен аргумент за продажба. Но престижът в състезанието към Луната през 21-ви век ще бъде спечелен, ако се направи добре, а не по-бързо. Бързото връщане на Луната може да бъде скъпо, както финансово, така и в риск за човешкия живот.
Анализаторите считат, че правителствата трябва да дадат пример за отговорно поведение. Връщането на Луната не трябва да е свързано с господство или превъзходство, а мирът, приобщаването и устойчивостта следва да бъдат водещи принципи. Някои го описват и като шанс да покажем, че можем да подобрим начина, по който сме се държали преди на Земята.
