Българската икономика се подготвя за период на стабилен растеж от над 3% годишно между 2025 и 2027 година. Според най-новата макроикономическа прогноза на Българската народна банка, реалният брутен вътрешен продукт ще се увеличи с 3,2% през 2025 г. За следващите две години се очаква леко забавяне на експанзията до нива от 3,1%.
Данните са част от декемврийското издание на анализа на БНБ, изготвен към 4 декември 2025 година. Това е първият доклад, съобразен с графиците на Евросистемата и експертните оценки на Европейската централна банка. Резултатите от него вече са интегрирани в общата макроикономическа картина за еврозоната, публикувана от ЕЦБ в края на същата година.
Основен двигател на стопанската активност в страната ще остане частното потребление. В същото време се очаква негативен принос на нетния износ през по-голямата част от прогнозния период. Причина за това са слабото външно търсене на български стоки и специфични вътрешни фактори.
Присъединяването на България към еврозоната от началото на 2026 г. вече преобразява финансовия сектор у нас. БНБ предвижда ускорен ръст на депозитите в края на 2025 г. заради масово внасяне на средства за автоматично превалутиране. След този пик се очаква тенденция към постепенно забавяне на темповете на спестяване.
Членството в еврозоната ще засили влиянието на паричната политика на ЕЦБ върху монетарните условия в България. Растежът на кредитирането за частния сектор през 2026 и 2027 г. ще се забави умерено. Въпреки това нивата на кредитна активност ще останат сравнително високи за пазара.
Инфлационните процеси в страната обаче ще останат осезаеми, като средногодишният индекс ще се ускори до 3,6% през 2025 г. За сравнение, през 2024 г. този показател беше на нива от 2,6%. Най-осезаемо поскъпване се очаква при хранителните стоки и услугите.
Основните фактори за инфлацията остават вътрешни – ръстът на разходите за труд и активното частно потребление. През 2026 г. инфлацията ще се задържи на нива от 3,5%, преди да спадне до 3,2% през 2027 г. Базисната инфлация ще запази високи стойности и ще бъде водещ компонент в общото поскъпване.
Прогнозата за 2025 г. остава непроменена спрямо предходната оценка на централната банка от юни. Очакванията за 2026 и 2027 г. са претърпели минимална низходяща корекция поради новите технически допускания за международните цени. Това се дължи основно на актуализираните пазарни очаквания за стойността на петрола и храните.
Данните на БНБ очертават период на икономическа устойчивост, съпътстван от трайно по-високи ценови равнища. Тази динамика ще продължи да влияе върху разходите на бизнеса и покупателната способност на домакинствата. Тези ефекти ще бъдат ключови през първите години от членството на България в еврозоната.
