България продължава да заема челни позиции в Европейския съюз по фискална стабилност, поддържайки едно от най-ниските нива на държавен дълг. Според актуалните данни на Евростат, съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни е 28,4%. Този макроикономически показател поставя България на трето място в общността по устойчивост.
Лидер в тази класация е Естония, която отчита най-ниското ниво на задлъжнялост от 22,9%. Втората позиция се заема от Люксембург с резултат от 27,9%. Непосредствено след България се нарежда Дания, където съотношението е 29,7%.
На противоположния край на скалата се намира Гърция, която остава страната с най-висок държавен дълг в ЕС в размер на 149,7% от БВП. Втора по задлъжнялост е Италия със съотношение от 137,8%. Франция допълва челната тройка на високозадлъжнелите икономики със своите 117%.
Списъкът на страните с дълг над 100% от БВП включва още Белгия със 107,1% и Испания със 103,2%. В края на третото тримесечие на 2025 г. средните нива за икономическите блокове са значително по-високи от българските. В еврозоната дългът възлиза на 88,5%, докато средното ниво за целия ЕС е 82,1%.
Наблюдава се ясна тенденция на нарастване на показателите в сравнение със същия период на предходната година. В еврозоната съотношението се е увеличило от 87,7% на 88,5%, а в целия ЕС – от 81,3% на 82,1%. Тези данни подчертават разширяващата се разлика в дълговото бреме между отделните държави членки.
Анализът на структурата на дълга в края на третото тримесечие на миналата година разкрива водещата роля на специфични финансови инструменти. Дълговите ценни книжа съставляват 84,2% от общия дълг в еврозоната и 83,6% в Европейския съюз. Това остава най-големият компонент в държавните задължения на страните.
Заемите формират 13,3% от дълга в държавите от еврозоната и 13,9% сред тези в целия ЕС. Делът на валутата и депозитите в структурата на дълга остава сравнително малък. Този компонент се равнява на 2,6% за еврозоната и 2,5% за страните от Европейския съюз.
