Седмичният пазарен коментар на BlackRock съдържа долната графика, която показва изменението на дела от БВП, който ЕС и САЩ харчат за енергийни нужди. Според анализа на най-големия инвестиционен фонд в света, ЕС е напът да похарчи над 9% от БВП за енергия през 2022 г. Това е толкова, колкото в пика на най-тежката енергийна криза в историята от края на 70-те години на 20 век. В САЩ също има значим ръст на разходите за енергия, но той е много по-слаб.
За да си дадете сметка какво значи това, трябва да отбележа някои важни подробности:
1. Прогнозата за 2022 г. се базира на екстраполация на реалните средни разходи за първото тримесечие. Това може да бъде огромно подценяване, защото изключва по-нататъшен ръст на цените на нефта, газа и въглищата. А санкциите срещу Русия и липсата на инвестиции в добив на глобално ниво тепърва ще им се отразяват тежко. Освен това предполагат реален ръст на БВП (знаменателят), което е много съмнително. Убеден съм, че крайният резултат за годината ще е поне 10-12%.
2. През 1980 г. страните от ЕС все още са с изключително енергийно-интензивна индустрия - огромна част от стоманата, всякакви други метали, цимент, торове, химикали и т.н. в света се произвеждат тук. Тогава е нормално разходите за енергия да са били значима част от БВП. Днес в ЕС (за разлика от САЩ!) не се произвежда почти нищо енергоемко, тоест енергията не би трябвало да играе голяма роля като разход. Да си изправен пред такъв огромен дял от разходите си за енергия при положение, че тя не би трябвало да е значим фактор в стопанските ти сметки е ужасяващо! Само голям спад на разходите за заплати (в условия на рекордна инфлация!) може да го компенсира.
3. В почти цялата история на графиката разходите за енергия в САЩ са относително по-големи, отколкото в ЕС. Това е напълно нормално - разстоянията там са гигантски, има доста повече тежка промишленост, енергийната ефективност винаги е била на втори план и т.н. Днес разликата е огромна - изцяло в полза на САЩ. При такава голяма дупка Европа не би могла да произведе нищо (което изисква малко повече енергия), което да се конкурира срещу американския си еквивалент. Нищичко!
Европа вече пада - стагфлацията е неизбежна. Всъщност много голяма част от енергийните разходи на ЕС ще заминат в две посоки - първо към Русия и второ към САЩ и Арабския свят. Русия е най-големият ни доставчик на нефт, газ и въглища и промяната на този факт няма как да стане от днес за утре - ще отнеме доста време. САЩ, Канада, Австралия, Норвегия и арабите загряват на тъч линията, за да "помагат" с всички сили и срещу качествено заплащане.
Логичният въпрос тук е:
Как стана така, че след дълги години обещания за енергиен преход и независимост, почти пълно напускане на енергоемките индустрии и трилиони евро инвестиции в енергийна ефективност, ВЕИ и електрификация, Европейският съюз изпада в енергиен нокаут?
От години обяснявам защо и как се случва този процес и докъде ще доведе. Само един пример - цитат от статията, която написах по повод Парижкото споразумение в края на 2015 г.
"Не, подписаното в Париж не е глобално споразумение за спасяване на света от климатичните промени. Това е едностранен ангажимент за икономическо самоубийство, при това поет от най-слабо развиващият се политически субект в света през 21-ви век – Европейският съюз, който неслучайно е пред разпад. И цената ще бъде платена преди всичко от най-бедните му държави, които притиснати от енергийната си зависимост от Русия и желанието за бърз икономически ръст, имат крещяща нужда от собствените си евтини енергоизточници. Ние ще платим, като си останем бедни."
Нулев резултат..
