Изкуственият интелект (AI) вероятно ще бъде една от най-трансформиращите технологии на века. Това означава, че тя бързо се превръща и във важен фактор в международната политика.
Държавите, които подготвят (и в много случаи вече внедряват) инструменти за изкуствен интелект за сигурност, разузнаване, международни отношения и търговия, са напълно наясно с потенциала да влияят върху глобалната динамика на властта.
Всъщност се прогнозира, че въздействието му ще бъде толкова драматично, че силно влиятелният мозъчен тръст RAND посочва: „Нациите по целия свят могат да видят нарастване или спад на силата си в зависимост от това как използват и управляват развитието на AI.“
Вече видяхме как правителствата налагат ограничения върху износа на напреднали AI технологии към съперничещи им нации, обикновено позовавайки се на опасения за националната сигурност. Продължаващите шумове за контрол над глобалните вериги за доставка на полупроводници са друг индикатор за високите залози на тази зараждаща се надпревара във въоръжаването с ИИ.
И така, как AI технологията, разработена днес, ще повлияе на бъдещето на международното сътрудничество и конкуренция? И как правителствата ще балансират потенциала на технологията да стимулира растежа и да променя обществото с рисковете, които тя представлява за поверителността, сигурността и доверието?
ИИ и национална сигурност
От автономна война до интелигентна киберотбрана, нациите с надмощие в надпреварата с ИИ изграждат предимство в националната сигурност. Като доказателство за това можем да погледнем конфликта в Украйна, където технологията, разработена от напреднали западни нации, помага на Украйна да удържи нахлуването на своя далеч по-голям съсед.
Но влиянието на AI върху сигурността се простира отвъд бойното поле. Той се използва за наблюдение, за откриване и предотвратяване на международни престъпления, шпионаж и тероризъм. Разбира се, използването на противоречиви технологии като разпознаване на лица за тези цели също повдига важни въпроси относно гражданските права и поверителността.
През последните години това доведе до широко разпространено безпокойство относно степента, в която технологията, създадена и потенциално контролирана от конкурентни правителства, е интегрирана в националната инфраструктура. Онези, които са на власт, ще се сблъскат с трудности при навигирането по тънката граница между използването на нейния потенциал и гарантирането, че принципите на човешките права и етиката се спазват.
Международна търговия и бизнес
През последните години видяхме, че ролята на ИИ в международната търговия и икономика е също толкова глобално значима, колкото и въздействието му върху военните въпроси и проблемите на сигурността.
Потенциалните предимства, създадени от AI, доведоха до нови форми на международно напрежение. Те често са били фокусирани върху потенциални санкции и протекционистични мерки, предприети от нации, които се стремят да запазят или увеличат собственото си конкурентно предимство. Ярък пример са ограниченията върху износа на усъвършенствани AI чипове и полупроводникови технологии. Както в западните нации, така и в Китай, има съгласувани усилия да се избегне използването на чуждестранна технология.
Макар и до голяма степен неизказана, загрижеността е, че в случай на влошаване на международните отношения никоя страна не иска да се окаже зависима от технологиите, предоставени от враждебни конкуренти. Докато най-често цитираната причина за тези ограничения и търговско ембарго е националната сигурност, поддържането на икономическо предимство вероятно ще се счита за също толкова важно.
Трябва да се спомене конкретно несигурната роля на страни като Тайван и Южна Корея, които са дом на напреднали производители на полупроводници като TSMC и Samsung. И двете страни са изправени пред предизвикателството да поддържат търговски отношения със Запада и с Китай, като същевременно защитават собствените си икономически интереси.
Въпреки че САЩ и Китай се считат за лидери в развитието и собствеността върху технологиите за ИИ, изследователи от Goldman Sachs са идентифицирали редица страни, където значителният дял в международния пазар на ИИ вероятно ще повлияе на глобалната политика. Сред тях са Обединеното кралство, ОАЕ, Израел, Япония, Нидерландия, Южна Корея, Тайван и Индия.
Междувременно мерките, въведени чрез законодателство като Закона за ИИ на ЕС, също бяха оприличени на форма на протекционизъм. Тези нови закони позволяват да се ограничи достъпът до определени географски пазари, ако доставчиците на услуги за изкуствен интелект откажат да споделят данни, подробности за това как работи тяхната технология или да спазват местното законодателство.
Глобално сътрудничество или технонационализъм?
Необходимостта от международно сътрудничество никога не е била по-неотложна. AI притежава огромен потенциал за подпомагане на решаването на някои от най-належащите предизвикателства в света – от справяне с изменението на климата до подобряване на здравеопазването. Въпреки това, тези усилия биха могли потенциално да бъдат подкопани, ако нациите и държавите откажат да оставят настрана политическите или икономически съперничества.
Разбира се, конкуренцията може да породи и иновации, когато е здравословна и честна. Така че пътят напред ще включва смесица от съперничество и сътрудничество. Инициативи като проекта AIxGEO, ръководен от Института за обществена политика Bennet към Кеймбриджкия университет, имат за цел да разработят рамки за този тип „съревнование“.
Трябва да се надяваме, че лидерите са готови да признаят, че най-належащите предизвикателства на епохата на ИИ, като разпространението на кибератаки и разпространението на дезинформация – могат да бъдат решени само съвместно и чрез преодоляване на международните граници.
