Годишната инфлация в България, измерена чрез индекса на потребителските цени (ИПЦ), достига 4.1% през март 2026 година. Националният статистически институт отчита месечен ръст от 0.9%, сочат последните данни на ведомството. С натрупаното повишение от началото на годината общата инфлация към март възлиза на 1.9%.
Средногодишната инфлация за периода април 2025 - март 2026 г. се равнява на 4.5% спрямо предходния едногодишен период. В исторически план за последните три години натрупаната инфлация е 11.5%. Най-дългосрочният петгодишен показател спрямо март 2021 г. бележи драстичен скок от 42.9%.
Основен двигател на ценовия индекс през март е сектор „Транспорт“, където ръстът е 7.2%. Повишения се наблюдават и при алкохолните напитки и тютюневите изделия с 0.8%, както и в сектора на информацията и комуникациите с 0.8%. Здравеопазването и хранителните продукти също поскъпват с по 0.5%.
Намаление на цените е регистрирано в групите „Развлечения, спорт и култура“ с 2.0% и „Облекло и обувки“ с 0.9%. По-ниски стойности се отчитат и при обзавеждането за домакинствата с 0.2%. Застрахователните и финансовите услуги запазват стабилност без промяна в ценовите нива.
При хранителните стоки най-осезаемо поскъпват зелето (18.9%), доматите (11.0%) и пипера (10.1%). Инфлационен натиск се усеща и при сладоледа (6.1%), цитрусите (4.7%) и ябълките (4.1%). Месните и млечните продукти също бележат леки ръстове в рамките на 0.1% до 1.2%.
Обратната тенденция се наблюдава при краставиците, които поевтиняват чувствително с 16.3%. По-ниски цени се отчитат още при нискомасленото мляко (3.3%), млечните масла (3.2%) и зрялия лук (2.7%). Потребителите са плащали по-малко и за макаронени изделия, оцет и свинско месо.
В нехранителния сектор скокът на горивата е водещ факт: дизелът поскъпва с 16.9%, а бензин А95Н – с 9.9%. Пропан-бутанът за автомобили бележи ръст от 9.0%, докато бензин А100Н е нараснал с 8.5%. Поскъпване има и в комуналните услуги като водоснабдяване (3.5%) и битов газ (2.5%).
В същото време международните полети отчитат спад в цените със 7.4%. Пакетните туристически услуги в страната са поевтинели с 3.9%, следвани от телевизори (2.3%) и таблети (2.2%). Спад е регистриран и при перилните препарати и битовата техника като прахосмукачки.
Здравните услуги показват устойчив ръст, воден от медицинските лаборатории с 1.3% и стоматологията с 1.1%. Лекарските прегледи и самите лекарствени продукти са поскъпнали с по 0.4% през отчетния период. Тези данни потвърждават продължаващото ценово напрежение в социално значимите сектори.
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) показва месечна инфлация от 1.0% и годишна от 2.8%. За петгодишния период натрупаната инфлация по ХИПЦ възлиза на 36.5%. Средногодишната стойност по този показател за изминалите дванадесет месеца е 3.2%.
Индексът за малката кошница, следящ цените за най-нискодоходните 20% от домакинствата, нараства с 0.3% месечно. Годишното изменение при него е 2.7% спрямо март 2025 година. В тази група услугите бележат ръст от 0.6%, а храните – 0.4%.
Цените на нехранителните стоки в малката кошница за социално слабите домакинства остават без изменения през март. Секторът на застрахователните и финансовите услуги също запазва статичност според хармонизираната методология. Данните подчертават устойчивостта на транспортните разходи като ключов инфлационен риск.