Цените на петрола се очаква да останат на високи нива за продължителен период от време. Основната причина е необходимостта държавите да запълнят своите стратегически резерви, които се освобождават в момента за предотвратяване на дефицити. Възстановяването на спряния добив в пълен размер обаче може да се окаже технически невъзможно.
Боян Рашев, консултант на фонда „Експат Природни Ресурси“, сподели тези анализи в ефира на Bloomberg TV Bulgaria. Според него страхът от евентуално затваряне на Ормузкия проток от страна на Иран ще действа като „дамоклев меч“ над пазара в следващите години. Това напрежение може да добави между 5 и 10 долара към цената на всеки барел.
Прогнозите сочат, че държавите ще започнат масирано презапасяване не само с енергийни ресурси, но и с метали, торове и хранителни продукти. Рашев предупреждава, че светът все още не е усетил реалното въздействие на кризата върху хранителната сигурност. Високите цени на торовете принуждават земеделците да ограничават наторяването, което неизбежно ще доведе до по-слаби реколти.
Допълнителен натиск върху предлагането оказва засиленото производство на биоетанол и биодизел поради техните атрактивни пазарни цени. Това означава, че значителна част от вече намалените реколти ще се пренасочва към производство на горива вместо към изхранване на населението. Очаква се тези ефекти да станат видими в търговските обекти след шест до девет месеца.
Експертът определя намаляването на акцизи и ДДС, както и въвеждането на ценови тавани, като крайно неефективни мерки. Подобни държавни интервенции лишават пазара от реална информация и могат да ускорят появата на физически дефицит. При недостиг на дизел и керосин в Европа ще се стигне до трудни решения относно приоритетното снабдяване на индустрията или крайните потребители.
Тъй като икономиката се движи основно от дизеловото гориво, обществото ще бъде изправено пред избор между поддържане на икономическата активност и личните разходи за почивка. В момента спреният добив в ключови страни като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и ОАЕ достига 13 млн. барела дневно. Блокадата от страна на САЩ допълнително спира иранския износ, възлизащ на 2 млн. барела на ден.
Риск съществува и при евентуално затваряне на протока Баб ел-Мандеб, през който преминават около 4 млн. барела дневно от саудитския износ. Големите танкери не могат да преминават през Суецкия канал, което прави алтернативните маршрути ограничени. Докато Иран демонстрира устойчивост на икономически натиск, примката около останалия свят продължава да се затяга.
В Персийския залив е съсредоточено не само производството на енергоносители, но и на жизненоважни суровини като торове, газ и сярна киселина. Всяко прекъсване на доставките през Ормузкия проток ще предизвика глобална криза и осезаема липса на ключови продукти. В Европа първите признаци на недостиг вероятно ще засегнат керосина поради дългогодишното свиване на рафинерийния капацитет.
Консултантът очаква значително поскъпване на природния газ в Европа през лятото, провокирано от горещините и периодите без вятър. В България тенденцията за поскъпване на основни храни, плодове и зеленчуци продължава да е налице. Глобалните климатични явления като „Супер Ел Ниньо“ и военните конфликти създават допълнителни рискове за цените на храните в световен мащаб.
