Разходите за храна и безалкохолни напитки в България са се увеличили 2.5 пъти в сравнение с 2016 година според последните данни на НСИ. През 2025 г. сумата за тази категория достига 3 713 лева на човек, което е ръст от над 10% спрямо предходната година. Този скок се случва на фона на инфлация в еврозоната от 2.6% и предупреждения от БНБ за забавяне на БВП.
Същевременно НАП извършва над 820 проверки на бензиностанции, търсейки обяснение за повишените цени на горивата. Доходите на домакинствата обаче също следват възходящ тренд, достигайки средно 14 403 лева на човек за 2025 г. Това е номинално увеличение от 12% спрямо 2024 г., а за последното десетилетие доходите са се увеличили почти трикратно.
Реалният ръст на доходите, след като се отчете инфлацията, възлиза на близо 10% за последната година. Основният двигател на този процес остава работната заплата, която вече формира 57.2% от общия бюджет. Средният годишен доход от заплата достига 8 231 лева, което е скок от 16.4% за година и трикратен ръст спрямо 2016 г.
Пенсиите заемат второ място по важност с дял от близо 30% в структурата на доходите. Те възлизат средно на 4 224 лева годишно на човек, отчитайки ръст от 9.3% спрямо миналата година. За последните десет години средствата от пенсии също са се увеличили почти три пъти.
Доходите от самостоятелна заетост бележат най-впечатляващ ръст за десетилетието – над три пъти, достигайки 1 072 лева. Обратната тенденция се наблюдава при допълнителния труд извън основната заплата, където доходите намаляват. Социалните помощи остават минимална част от бюджета със средно 245 лева, регистрирайки спад спрямо 2024 г.
Общите разходи на домакинствата се увеличават с 8.1% за година, достигайки 12 661 лева на човек през 2025 г. Въпреки че темпът е по-бавен от този на доходите, за десет години разходите са нараснали 2.7 пъти. Храната остава най-голямото перо в бюджета, поглъщайки близо 30% от всички разполагаеми средства.
Разходите за жилище, както и тези за данъци и осигуровки, формират по 15.4% от общия дял. Жилищните разходи достигат 1 950 лева на човек, което е повишение от 6.6% на годишна база. Същевременно за транспорт и комуникации българите харчат 1 413 лева, или със 7% повече спрямо предходния период.
Здравеопазването струва на човек средно 707 лева, като тук се отчита леко намаление в сравнение с 2024 г. Въпреки това спрямо 2016 г. разходите в този сектор са се увеличили значително. Средствата за свободно време, култура и образование пък достигат 820 лева, което е трикратен ръст за десетилетие.
Най-сериозна динамика се наблюдава при данъците и осигуровките, които достигат 1 950 лева годишно. Това е скок от близо 19% само за една година и над трикратен ръст спрямо нивата от 2016 г. Променя се и моделът на потребление, като домакинствата ограничават консумацията на тестени изделия и картофи.
В потребителската кошница се наблюдава засилен интерес към месото, зеленчуците и алкохолните напитки. Най-осезаемо е увеличението при безалкохолните напитки, където консумацията скача с близо 10 литра на човек за година. Тези данни очертават една по-динамична и променяща се икономическа картина за българския потребител.
