Над половината българи са свили потреблението си и очакват тежка зима

Влизането на България в Еврозоната ще се забави поне с две години, смята бившият финансов министър Симеон Дянков.

Проучване на социологическа агенция Тренд сред пълнолетното население у нас, направено специално за финансовия форум NEXT DIFI 2022 на b2b Media, показа, че 76 процента се страхуват как ще изкарат зимата.

Допитването е представително за пълнолетното население на страната, проведено е през август, септември и октомври сред над 1000 респонденти по метода пряко полустандартизирано интервю "лице в лице". То включва части от редовните проучвания тип "Омнибус" на "Тренд".

76% от българите се страхуват как ще изкарат зимата, а 78% от хората казват, че се страхуват как ще се справят във финансово отношение през следващата една година, каза съоснователят на Агенция "Тренд" Евелина Славкова, която представи проучване на икономическите нагласи на финансовия форум NEXT DiFi 2022 в София.

"Няма особена динамика по отношение на демографските характеристики, тоест от най-младите до най-възрастните, от по-бедните през по-богатите и живеещите в столицата и селата, имат страхове по отношение на това как ще се справят финансово през следващата една година", коментира Славкова.

Заради страха от влошаване на финансовото състояние българите свиват потреблението. Анкетираните посочват, че ограничават покупките на стоки за дома и дрехи.

Общо 56% заявяват, че пазаруват по-малко хранителни стоки, защото са много скъпи, а 43% се страхуват, че кризата ще доведе до загуба на работните им места.

Според проучването 37% от българското общество е на мнение, че цените на основните стоки и услуги са се увеличили над 50% процента, а 34% процента смятат, че цените са се повишили между 31% и 50%, тоест, близо 71% смятат, че между 31% и над 50% са се повишили цените, коментира Евелина Славкова.

Над половината българи са свили потреблението си и очакват тежка зима
Тя отбеляза, че 76% от българите се притесняват как ще посрещнат своите битови разходи през зимния сезон и едва 17% посочват, че по-скоро нямат осезаеми финансови проблеми. Хората, които не се притесняват от високите цени, са по-млади, живеещи в столицата, с по-високи доходи от над 2500 лева на член на домакинството, тоест, личен доход, посочи Славкова.

По думите й данните показват, че от началото на войната в Украйна се отбелязва промяна в нагласите и силна тревожност в обществото. От февруари 2022 г. песимистичните нагласи в българското общество стават с много по-големи дялове от позитивните нагласи, посочи Славкова.

Проучването показва, че 55% очакват икономическото положение в България да се влоши в следващата една година, а 49% очакват да се влоши жизненият им стандарт. Като най-голям проблем, пред който е изправена България, са посочени високите цени, инфлацията и ценовият шок, след това се нареждат енергийната криза и обедняването.

Над половината българи са свили потреблението си и очакват тежка зима
След проучването основните тенденции обсъдиха водещи финансисти и икономисти, сред които Любомир Дацов и Кузман Илиев. Своите прогнози представи и Симеон Дянков, бивш вицепремиер и министър на финансите, чрез видеовръзка от Вашингтон.

Според Симеон Дянков рецесията ще започне в края на тази година и ще продължи година - година и половина. Няма да влезем в еврозоната в началото на 2024 г., смята той и като причина изтъкна високата инфлация и дефицита. Най-рано можем да говорим за влизане в еврозоната през 2026 г., ако имаме смислено, консервативно управление на публичните финанси, коментира Дянков.


Финансистът Любомир Дацов каза, че не е оптимист, че инфлацията ще намалее бързо при положение, че правителствата ще продължат по наклонената плоскост на дефицити и натрупване на дългове. "Не мисля, че без консервативна политика в областта на фиска нещата могат да се оправят, посочи той. "Стандартно, закъснението е от три до шест месеца между нарастването на инфлацията и увеличаването на заплатите. В България това нещо го няма, което е още един фактор за увеличаване и продължаване на срока на инфлацията в България", коментира Дацов.

Присъединяването на България към еврозоната надали ще стане реалност през 2024 г., каквито заявки се даваха от правителството на Кирил Петков. Причините за това, освен политически, са и чисто икономически – България на практика вече не отговаря на два от трите технически критерия за членство – за инфлацията и за размера на дефицита. Около това мнение се обединиха икономистите, които взеха участие във финансовия форум NEXT DIFI.

Инфлацията е твърде висока, за да може Европейската централна банка да си затвори очите“, смята бившият финансов министър на България Симеон Дянков.

От началото на тази година инфлацията в България неизменно е в топ 5 на най-високите сред страните от Европейския съюз. Тя е в двуцифрени стойности от първия пълен месец след началото на войната в Украйна – март. Според Маастрихтските критерии страна членка на ЕС може да се присъедини към еврозоната при инфлация не по-висока от 1.5 пункта над средната в трите страни членки с най-ниска инфлация.

България по всяка вероятност ще наруши и правилата за дефицит през следващата година точно когато Европейският съюз всъщност ще върне в сила правилото след тригодишна дерогация заради пандемията.

Няма да влезем в началото на 2024 г. Объркаха се нещата“, заяви Дянков и лансира като най-ранна за смяната на валутата дата 1 януари 2026 г. и то „ако има смислено и консервативно управление на публичните средства“.

За консервативни бюджети призоваха и бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов, както и икономистът Георги Вулджев.

Нужно е рязко редуциране на дефицитите, за да се пребори инфлацията“, посочи Вулджев.

И тримата обаче не виждат особена политическа воля за това – особено предвид все по-честите парламентарни избори в последните две години, в които политиците всячески се опитват да спечелят вота на избирателите, харчейки бюджетни пари.

Ситуацията е сложна, а политическите партии не си дават сметка“, изтъкна Дацов.

Въпреки това „трябва да се реже“, обобщи той, тъй като иначе няма да има съгласуване между монетарната и фискалната политики и вдигането на лихвите само по себе си ще бъде недостатъчно.

Икономистите бяха категорични, че следващата година ще бъде трудна, а по думите на изпълнителния директор на "Кофас България" Пламен Димитров в момента „оптимистите са изчезващ вид“.

При влизане в еврозоната обаче Дянков напомни, че за България ще се отключи един огромен ресурс от порядъка на 10 – 15 млрд. евро, които в момента стоят като резерв в БНБ заради валутния борд. Те могат да се използват за инвестиции в икономиката, а за осъзнаване на мащаба им – това са два пъти повече средства от тези, които България очаква да получи по Плана за възстановяване и устойчивост.

Европейската единна валута отслабна рязко след избухването на войната в Украйна и на няколко пъти в последната половин година се изравни с долара. Прогнозите са еврото да продължи да пада поне още година, година и половина.

САЩ много по-бързо ще овладеят инфлацията и ще излязат от кризата“, посочи Дацов. Бившият финансов министър обаче вижда и предимство за България, а именно – в износа. От началото на годината той чупи рекорди – без съмнение и с помощ от инфлацията.

Нашите износители на различни стоки и услуги печелят и са конкурентоспособни, защото се представят добре на пазари с долари в момента“, подчерта Дянков.


За NEXT DiFi 2022:

Специалното VII издание на международния финансов форум NEXT DiFi се проведе в София.

Събитието, организирана от b2b Media, обхвана актуални теми свързани с цифровата трансформация, дигиталните финансови инструменти, новите технологии, икономическите промени и съвременните предизвикателства във финансовия сектор. Основен партньор на събитието е Пощенска банка.

Вижте още:

Разследващата журналистка Богдана Лазарова търси отговора от икономисти, политици и бивши министриЗащо частните пенсионни фондове загубиха 1 млрд....