Италия и Испания могат да се сблъскат с необходимост от строги икономии в резултат на публичните инвестиции за намаляване на емисиите на парникови газове в Европа с 90% до 2040 г. Това предполага ново проучване, публикувано наскоро. То заключава, че зеленото финансиране ще даде тласък на икономиките, но средиземноморските страни ще трябва да издържат на фискални предизвикателства.
Мозъчният тръст Agora Energiewende заяви, че енергийният преход може да доведе до 2% растеж на европейската икономика до 2040 г., свързан със зелени инвестиции. Но след като анализира конкретните обстоятелства във Франция, Германия, Италия, Полша и Испания, той посочва и конкретни предизвикателства, пред които са изправени средиземноморските страни поради високите си нива на дълг.
Въпреки цялостния положителен икономически ефект, прогнозиран в анализа, силно задлъжнелите страни вероятно ще видят, че нивата на дълга им ще нараснат допълнително, освен ако правителствата не приложат допълнителни мерки за икономии.
„Държавите-членки на ЕС трябва да започнат да оценяват и да се справят със свързаните с прехода фискални рискове в анализите на устойчивостта на дълга и националните бюджетни планове“, предлагат от Agora, отбелязвайки, че правителствата на ЕС не могат да разчитат само на приходите от ценообразуване на въглеродни емисии, за да финансират своите програми за инвестиции в климата.
Матиас Бък, директор на Agora, казва, че приходите от продажбата на квоти за емисии на CO2 ще започнат да намаляват в средата на 2030 г., тъй като данъчната основа на изкопаемите горива намалява, подчертавайки значението на финансирането на климата от ЕС в следващия бюджет.
„Съфинансирането от ЕС на национални инвестиции в областта на климата, например в сгради и чист транспорт, намалява необходимостта правителствата да избират между фискална и екологична устойчивост“, твърди Бък.
Инвестиции от най-малко 462 милиарда евро, съответстващи на 2,7% от икономическото производство на ЕС, ще са необходими всяка година през това десетилетие, изчислява Agora, затвърждавайки подобни големи суми, цитирани в неотдавнашния доклад на Марио Драги за конкурентоспособността и енергийния преход.
Тези инвестиционни нужди ще нараснат допълнително до 3,3% или 564 милиарда евро през 2030 г., преди отново да намалеят с дела на публичните инвестиции, съответстващ на около 1,1% от БВП на ЕС годишно, според проучването.
Инвестирането в области като чисти технологии, инфраструктура с нулево нетно потребление и реновиране на сгради ще укрепи производството в ЕС, ще създаде нови работни места и ще насърчи икономическото сближаване между Западна и Източна Европа, но блокът следва да осигури продължаване на финансирането на ниво ЕС след 2026 г., когато Програмата на ЕС за защита на по-бедните граждани по време на прехода е на път да приключи.
Призивът за увеличаване на финансирането обаче идва след разследване от страна на Европейската сметна палата (ECA), която миналата седмица осъди злоупотребата със зелени фондове, заявявайки, че няколко страни от ЕС са надценили разходите за климатични проекти и са сметнали погрешно действително изразходваните суми.
Люк Хейууд, политически мениджър за климата и енергетиката в EEB каза, че ако Европейската комисия не поеме своята отговорност да гарантира, че изплащаните ресурси се използват за заявената им цел, те ще продължат да финансират проекти, които не са в съответствие с целите на климата и природозащитната политика.
„Мониторингът е от изключително значение, тъй като много от проблемите, цитирани в този доклад [ECA], са възникнали поне отчасти поради липса на надзор на ниво ЕС и липса на капацитет за извършване на това на регионално и местно ниво “, заяви Хейууд, предлагайки ресурсите за покриване на административния капацитет на местно ниво да бъдат включени от началния етап на проектите.
