Брутният външен дълг на България – публичен и частен – отбеляза значителен ръст от 20,9% или 9,303 млрд. евро на годишна база към края на юли 2025 г. Общата сума достигна над 53,783 млрд. евро.
Този външен дълг вече формира 47,9% от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП), което представлява увеличение с 5 процентни пункта в сравнение с предходната година. Това показват предварителните данни, публикувани от Българската народна банка (БНБ).
Към 31 юли тази година краткосрочните задължения се оцениха на над 8,772 млрд. евро, което е увеличение с 5,6% или 468,8 млн. евро за последните 12 месеца. В същото време дългосрочните задължения нараснаха до 45,010 млрд. евро, отбелязвайки повишение от 24,4% или 8,834 млрд. евро на годишна база.
Значителен дял от брутните външни задължения, или 67,3%, са с остатъчен матуритет над една година, като сумата им е 36,215 млн. евро. Деноминираните в евро задължения съставляват 80% от общия външен дълг, което е леко увеличение спрямо 79,1% през предходната година.
Сектор „Държавно управление“ отчита най-съществен ръст във външните си задължения. Те достигнаха 17,807 млрд. евро към края на юли, което е увеличение със 7,694 млрд. евро или 76,1% за една година. Този сегмент вече представлява 33,1% от общата структура на външния дълг, покачвайки се значително от 22,7% година по-рано.
Централната банка намаля своите външни задължения със 144,4 млн. евро до 1,889 млрд. евро. Другите парично-финансови институции, включващи банки и фондове на паричния пазар, увеличиха своите външни задължения с 1,246 млрд. евро (19,3%) до 7,711 млрд. евро. Бизнесът и домакинствата отчитат ръст от 6,4% или 821 млн. евро, като общите им външни задължения надхвърлят 13,641 млрд. евро.
Вътрешнофирменото кредитиране, според данните на БНБ, е намаляло с 2,4% или 314 млн. евро спрямо юли миналата година, като към края на юли е в размер на 12,733 млрд. евро.
