ТИГЪР И ДРАКОН“ НА НАШАТА СЦЕНА
Когато си млад вярваш, че животът ти дължи невероятни чудеса. Някой от нас поемат с главата напред да ги издирват, други си седят в очакване те сами да паднат в скута им. Междувременно прекарваш дните си с приятели, въздишаш по гаджета, губиш си времето с електронни игри или сайтове за мода.
Нашият герой е такъв. Но и не съвсем. Където и да се намира – дали в магазина за кожени изделия, в който работи, или на купон в квартала, или в кухнята с майка си, или (избягал от нейната вечна взискателност) в някоя задна уличка за да съчинява рап куплети – той носи в себе си… тигър и дракон! Какво точно представляват те? И накъде го водят?
Може би и той дори не знае. Но те ще го подтикнат да ни се разкрие на сцената.
Ованес е пред вас. В ролята на Ованес. Без грим, без претенции, безмилостно сам, безкомпромисно комичен, безкрайно любопитен… в очакване на невероятни чудеса!
РЕЖИСЬОРЪТ ЗА „ТИГЪР И ДРАКОН“
Преди да прочета пиесата на Йоана и да я чуя после с гласа на Ованес, не ми беше минавало през ум, че рап и шекспиров сонет могат да се съчетаят с лекота. Всъщност защо не? И в панелните предградия, където рапира група „Ново гето“, чийто вдъхновител е нашият герой, хората се блъскат в шекспировите въпроси „къде съм“, „защо съм“, „какво избирам“ и така нататък. А искреността е тази, която събира силата на привидно несъбираеми думи и животи.
Има я тази искреност и в написаното от Йоана, и в „тигърското“ втурване на Ованес към сцената. Надявам се да стигне и до зрителите. С цялата си ръбатост и неравномерен ритъм. Защото искреността носи кислород. Вдишвайки от него, в комбинация с театър, започваш да се усещаш като пред излитане.
Юрий Дачев
ДУМИ НА АВТОРА
Кой си ти? Колко често си задаваш този въпрос? Почти никога?
Свикнал си, че си това, което работиш. Това, което правиш в свободното си време. Това какъв родител, приятел, съпруг или любовник си. Ти си това, което пазаруваш онлайн, дрехите, които носиш, думите, които казваш, нещата, за които мислиш и тези, за които тайно мечтаеш. Онзи човек на спирката, зад гишето на магазина, който отстъпва ред на опашката, този в колата с мигач на ляво или на плажа под чадъра, без лосион за слънце, който иска да изгори, за да почувства нещо. Кой си ти? Изморяваш ли се да мислиш, само като си го помислиш?
Ти си този, заклещен между изразите „ами ако“, „ можеше да“, „по-добре така“, „трябваше“ и „много ми се иска“. И точно този, който като тигър ще захапе всичките едновременно и като дракон ще изгори кавичките на смисъла им. Ти си човекът, който всеки ден пътува към най-добрата версия на себе си, без да се страхува. Защото накрая се оказва, че само това е важното.
Йоана Мирчева
