Най-висок е ръстът в осем източноевропейски държави, сред които и България.
Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпява значителни икономически сътресения през последните три години. Голямата разнородност, мерките за подкрепа и правните промени повлияха негативно върху тенденциите за корпоративна несъстоятелност. Пандемията от Covid-19, последващият икономически спад и войната в Украйна предизвикаха смущения не само в макроикономическите показатели и стоковите пазари, но се отразиха и върху ликвидността на плащанията на компаниите.
„Въведените правителствени мерки за подкрепа допринесоха за спада на корпоративните несъстоятелности през 2020 г. Това обаче удължи „изкуствено“ живота на възползвалите се дружества и се отрази в драстично повишение на броя фалити. Но това не е всичко – бизнесът е изправен пред множество предизвикателства. Сред тях са високите цени на енергия и суровини, поредицата бързи повишения на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и геополитическата несигурност, в която се намираме“, споделя Грегорж Шилевич, главен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.
Икономиките в ЦИЕ показват признаци на възстановяване през 2021 г., както и през първата половина на 2022 г., като повечето страни отбелязват по-високи темпове на растеж въпреки нестабилната динамика. „2022 г. донесе основно по-висока икономическа активност. Това наблюдаваме при държави като Хърватия и Словения, при които БВП надхвърли 5%, а темповете на растеж в недалечните Полша, Румъния и Унгария са близки до него. От друга страна, Естония изпадна в рецесия с темп на растеж от -1,3%.“, допълва Шилевич.
Кофас изчислява, че в ЦИЕ общият брой производства, изпаднали в несъстоятелност, е нараснал с 39,3% - от 25 917 през 2021 г. до 36 090 през 2022 г. В осем държави през 2022 г. броят на фалитите е по-голям, в сравнение с предходната година, а именно в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Четири държави отбелязват понижение по този показател – това са Чехия, Естония, Словакия и Словения. Високият скок на несъстоятелността е отчетен и в Сърбия и Унгария, съответно с +106% и +86, докато най-голям спад на производствата е в Естония.
Несъстоятелността нараства във всички сектори. Сегментите с високо потребление на енергия не правят изключение.
Не е изненадващо, че енергоемките сектори са тези, които са засегнати най-силно от скока на цените на суровините, а оттам и от по-високите оперативни разходи. Например в Полша дружествата, чиято дейност е в химическата, металната, хартиената, дървесинната и хранително-вкусовата промишленост отчитат по-дълги забавяния на плащанията от средните. Тези сектори също бяха на фокус в регионалната статистика за несъстоятелността: металите, хартията, дървото и хранително-вкусовата индустрия отбелязаха високи и покачващи се нива на несъстоятелност.
Бизнесът, извършващ търговия на дребно, е друг сектор, при който се наблюдава повишен брой фалити. Динамичната инфлация оказва все по-голямо влияние върху потребителските разходи, което неминуемо се отразява негативно на компаниите в този сегмент.
Несъстоятелностите в България продължават да се увеличават със стабилен ръст от 3% на годишна база през 2022 г., което е известен израз на глобалните тенденции. Също така, броят на фалитите през изминалата година в сравнение с последната предпандемична 2019 г. е с близо 30% по-висок, което ясно показва нарастващи рискове във вътрешната икономическа среда. Още предупредителни сигнали идват от броя на новорегистрираните фирми и тези в ликвидация.
Така броят на новорегистрираните дружества остава под предпандемичната 2019 г. Тези фактори допринесоха и за значително по-голям брой дружества в ликвидация. За 2022 г. техният брой е 4056, като се увеличава с близо 8% на годишна база. Тъй като процесът по обявяване на несъстоятелност в България е доста консервативен и дълъг, заслужава да се отбележи, че броят на фирмите в процес на несъстоятелност също се увеличава с 2,2% на годишна база до 536.
Секторите с най-висок ръст на несъстоятелност за 2022 г. са:
• Хартия и хартиени продукти
• Месо и месни продукти
• Стъкло и керамика
• Дърводобив
• Петрол и други въглеводороди
Хартията, дървесината и петролът страдат от сътресения в доставките, които са пряк резултат от санкциите срещу Русия и техните контрасанкции. Недостигът и липсата на възможност за бърз заместител са сред причините за намаляване на дейността и фалит. Производството на стъкло и месо пострада косвено от по-високите цени на енергията, чиято дейност е силно свързана с редовни енергийни доставки и има ограничени възможности за реагиране в случай на неочаквани промени. Месният сегмент в частност беше изложен на нарастващите разходи за храни и фуражи за животни (поради големия дял на Русия и Украйна в световното производство на зърнени култури), но също и поради бързо нарастващите транспортни разходи.
От друга страна, секторите с най-нисък ръст на несъстоятелност за 2022 са:
• Неспециализирани и развлекателни дейности
• Текстил
• Мебели
• Финансови услуги
• Автомобилостроене и превозни средства
Общото за всички тях е, че отчетоха тенденция за свръхпредлагане, а прекъсването на пандемичните ограничения се отрази благоприятно на бизнесите в тези сегменти. В сектора на развлекателните дейности, например, завръщането на дейностите на открито и увеличаването на международния туризъм внесоха голяма доза свеж въздух.
Производството на мебели все още следва растящото строителство в жилищния сегмент и свързаните с него довършителни работи. В краткосрочен до средносрочен план могат да се очакват промени тук, тъй като обичайно се наблюдава период на разминаване между намалената строителната продукция и забавянето в другите индустрии, от които зависи.
Финансовите услуги са сравнително нов сектор, който набира скорост с нарастването на икономиката и местния финтех сектор.
„Икономическите перспективи остават меко казано несигурни. Нашите експерти прогнозират забавяне на инфлацията за идните месеци, но все пак по-голямата част от икономиките в региона на ЦИЕ следва да отчетат по-слаб растеж през 2023 г. Нивата на инфлация ще се запазят доста над целевите на Централната банка. Така това ще се отрази в допълнителни повишения на лихвите и това неминуемо ще има отрицателни ефекти върху корпоративната ликвидност на плащанията. Очакваме броят фалирали дружества да продължи да нараства и през 2023 г.“, добавя Ярослав Яворски, Главен изпълнителен директор на Кофас в региона на Централна и Източна Европа.
