Националният павилион бе открит с дискусия за възраждането на изоставените региони.
Българският павилион на Венецианско архитектурно биенале 2023 е класиран в ТОП 10 на най-впечатляващите експозиции на световния форум. Селекцията е изготвена от Artribune - най-голямата и популярна медийна платформа за култура и съвременно изкуство в Италия. Освен България, в класацията попадат още Швейцария, Канада, Австрия, страните от Скандинавския полуостров, Словения, Чехия, Узбекистан, Латвия и Литва.
Селекцията включва 10 успешни и ефектни павилиона както по отношение на визуалното оформление, така и на концептуалната яснота. „Убедителната и запомняща се инсталация в павилиона на България разказва за обезлюдяването на една страна, която някога е била земеделска и за опустяването на селата, а в някои случаи и на градовете. Снимките на Александър Дюмарей документират изоставените училища в една страна, която е загубила хиляди свои граждани през последните 40 години. Но има надежда и павилионът представя не само проблема, но и възможни решения“, пише в изданието.
Българският павилион бе официално открит на 20 май с двe пapaлелни събития в София и Венеция. Дискусията за бъдещето на обезлюдените региони се проведе в реално време едновременно в зала Тициан, част от културния център “Centro Culturale Don Orione Artigianelli”, където се помещава българският павилион и в Aмфитeaтъpa пpeд Гaлepия Toплoцeнтpaлa – Kyб, Peгиoнaлeн цeнтъp зa cъвpeмeнни изĸycтвa в Coфия.
Видео запис можете да гледате тук: https://fb.watch/kEM-TnkApD/
Събитието обедини участници от различни сфери, които изследваха възможностите за възраждане на тези региони. Участие в дискусията взеха служебният министър на културата Найден Тодоров, арх. Божидара Вълкова, фотографът Александър Думарей, урбанистът Виктор Муньос, арх. Лиляна Тодорова, арх. Моника Маринова, арх. Елена Стойчева, Ива Бонева от сдружение „Ела“, политикът и общественик Мартин Заимов и др.
Обезлюдяването е глобален проблем, който засяга не само България, но и целият свят. Заради обезлюдяването все по-малко деца посещават учебни занятия. Голяма част от инфраструктурата и обществените сгради като училища, читалища, театри остават празни и неизползваеми. Проблемът води след себе си много негативни последици, затова участниците в дискусията се фокусираха върху намирането на решения и разглеждането на различни варианти за преодоляването на проблема.
Предложени бяха разнообразни решения, включително създаването на нови пространства, културни центрове, туристически обекти, развитие на местно производство, дигитализация и производство на различни източници на енергия.
„Училището е функция на обществото. Тук имаме двоен проблем – от една страна проблем на образованието и от друга проблем на сградите“, заяви служебният министър на културата Найден Тодоров, който присъства на откриването на българския павилион във Венеция.
„Различните сектори на икономиката могат да послужат като двигател за развитието на селските райони, в това число дигитализацията, производството на нови източници на енергия и на местна продукция“, каза Виктор Муньос, испански урбанист, изследващ връзката между архитектура, урабнизация и технологии.
„Изоставените сгради могат да бъдат превърнати в различни общностни центрове, насочени към локалния интерес, традиции и занаяти и да служат като катализатор за развитието на региона. След това да бъдат ориентирани към икономическия фактор и привличането на туристи“,предложи арх. Лиляна Тодорова.
От 20 май българският павилион е официално отворен за посетители. Желаещите могат да видят изложбата в Sala Tiziano, Fondamenta Zattere Ai Gesuati, 919, 30123 Venezia, IT.
На 18-ото Международно архитектурно изложение 2023 българският павилион представя изложбата "Образованието е придвижване от тъмнина към светлина", която се фокусира върху следите от съществуването, обезлюдяването и изоставените училища в страната. Това е изследване на бъдещето, белязано от упадък на градовете и бягство от селските райони. Проектът е избран след национален конкурс, организиран от Министерството на културата, Камарата на архитектите в България и Съюза на архитектите. Автори на проекта са архитектите Борис Тикварски, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фрич, Костадин Кокаланов и белгийският фотограф Александър Дюмарей.
